Анатомия на автономната нервна система

Автономната нервна система е една от най-невероятните части на човешкото тяло. Тя поема цялата информация в света наоколо и изпраща съобщениq до мускулите. Това ни позволява да извървим своя път през света. Тя контролира и всички жизненоважни функции, много от които дори не осъзнаваме. Накратко, тя ни поддържа живи.

Може би ще сметнете за несправедлив факта, че такава важна част от тялото ни остава в сянка. Всъщност е добре, че тя е извън нашия съзнателен контрол.

Ако паднем, докато се учим да ходим, може да се нараним, но се научаваме да се изправяме и продължаваме. Можете ли да си представите да се научим съзнателно да ускоряваме сърцето си винаги, когато трябва? Или ако спираме да дишаме всеки път, когато заспим?

Подобно на много неща, приемани за даденост, значението на вегетативната нервна система се усеща едва, когато нещо се обърка. Макар че няколко болести поотделно атакуват автономната нервна система, почти всички медицински разстройства имат някакво влияние върху нея. За да го разберем напълно, е важно да знаем как работи вегетативната нервна система.

Функция

Автономната нервна система е разделена на две части и нейната функция варира в зависимост от това коя част активна. Парасимпатиковата система контролира нещата, когато сме в покой. Симпатиковата е аварийната система и се грижи за животоспасяващите реакции при „борба или бягство„.

Парасимпатиковата

Много нерви на парасимпатиковата автономна нервна система тръгват от ядрото на продълговатия мозък. Оттам излизат черепномозъчните нерви, например вагусния (блуждаещ) нерв, който забавя сърдечната честота или очедвигателния нерв, който свива зеницата на окото.

Парасимпатиковата част е тази, която кара очите да се отварят, а устата да слюноотделя. Други части от нея стигат до стените на гръдните и коремните органи като хранопровода, стомашно-чревния тракт, фаринкса, сърцето, панкреаса, жлъчния мехур, бъбреците и уретера. Сакралният парасимпатиков синапс свършва в стените на дебелото черво, пикочния мехур и други тазови органи.

Вижте още: Прочистване на дебелото черво с естествени методи

Симпатиковата

Симпатиковите влакна на автономната нервна система излизат от латералния дял на гръбначния мозък. Там получават информация от различни области, като продълговатия мозък и хипоталамуса. Влакната се преобразуват от синапси в ганглии (нервен възел, струпване на неврони) излизайки от гръбначния стълб към своите цели.

Спускат се обикновено успоредно с кръвоносните съдове. Например, симпатиковите нерви, които разширяват зениците в отговор на тъмнина или заплаха, излизат от гръбначния мозък в областта на врата. Те се събират в ганглий, наречен главен симпатиков ганглий, след което минават по каротидната артерия към лицето и очите. Снабдяват с нерви коремните и тазовите висцерални органи, както и космените фоликули, потните жлези и др.

Автономни невротрансмитери

Нервната система комуникира чрез химически пратеници, наречени невротрансмитери. Невротрансмитерите, като ацетилхолин и норепинефрин, са отговорни основно за комуникацията във вегетативната нервна система.

Както за парасимпатиковите, така и за симпатиковите ѝ части, ацетилхолинът се отделя на нивото на ганглиите. Ганглийните ацетилхолинови рецептори са никотинови и могат да бъдат блокирани от лекарства като Кураре (Curare). Невротрансмитерите се отделят, когато нервните клетки достигнат целите си.

В парасимпатиковата нервна система постганглийните рецептори в органи като стомашно-чревния тракт, се наричат ​​мускаринови и са чувствителни към лекарства като атропин.

За разлика от тях, постганглийните симпатикови неврони освобождават само норепинефрин. С изключение на потните жлези и някои гладки мускули по кръвоносните съдове, в които се използва ацетилхолин. Норепинефринът, освобождаван от постганглийните неврони, достига до група рецептори, наречени адренергично семейство от рецептори. Има две основни категории адренергични рецептори – алфа и бета. Всяка от тях има подкатегории със собствени уникални свойства и може да се манипулира от различни видове лекарства.

Контрол на кръвното налягане

Кръвното налягане е добър пример за това как симпатиковите и парасимпатиковите компоненти на нервната система работят заедно. Като цяло има две основни неща, които причиняват покачване на кръвното налягане. Това са скоростта и силата на изпомпване от сърцето и стесненията на кръвоносните съдове.

Когато симпатиковата нервна система доминира, сърцето изпомпва силно и бързо. Периферните кръвоносни съдове са стеснени и стегнати, така че кръвното налягане да бъде високо.

Парасимпатиковата система напротив – забавя сърцето и отваря периферните кръвоносни съдове, което води до спадане на кръвното налягане.

Представете си, че се изправите внезапно, след като дълго време сте били в седнало положение. Два рецептора усещат напрежение в стените в каротидния синус и аортната арка. Те изпращат съобщения до мозъчния ствол, който реагира по подходящ начин, като повишава кръвното налягане.

В други случаи може да има нужда кръвното налягане да се повиши, защото например, сме ужасени от среща с мечка. Още преди да започнем да бягаме, нашият мозък е разпознал мечката и е изпратил съобщения до хипоталамуса, за да подготви тялото ни за действие. Симпатиковия дял се активира, сърцето започва да бие по-бързо и кръвното налягане се повишава.

Има други системи, които контролират кръвното налягане, като хормоните например. Те обаче действат постепенно и бавно, не светкавично като автономната нервна система.

Контрол на автономната нервна система

За повечето от нас автономната нервна система по принцип е извън съзнателен контрол. Въпреки това, мозъчната кора, обикновено свързана със съзнателна мисъл, може до известна степен да ѝ повлияе.

В главния мозък инсулата, предната цингуларна кора, мозъчната субстанция, амигдалата (бадемовидно тяло) и вентромедиалния префронтален кортекс комуникират с хипоталамуса, за да повлияят на ВНС. В продълговатия мозък е главният команден център за автономната нервна система, който изпраща сигнали основно чрез черепно-мозъчни нерви IX (Езиково-гълтачен нерв) и X (Блуждаещ нерв).

Тъй като мозъчната кора е свързана с ВНС, е възможно да контролираме автономната нервна система чрез съзнателни усилия. Особено с известна практика.

Обучените хора, като напреднали практикуващи йога, могат умишлено да забавят сърдечната си честота. Или дори да контролират телесната си температура чрез медитативни практики. За повечето от нас обаче съсредоточаването върху нещо успокояващо или просто дълбоко поемане на дъх, когато СНС предизвиква тревожно усещане, може да върне ПНС под контрол.