Амигдалата има форма на бадемова ядка (маса от клетки), разположена дълбоко в темпоралните дялове на мозъка. Има две амигдали – по една във всяко мозъчно полукълбо.
Амигдалата е лимбична структурна система, която участва в много от нашите емоции и мотивации, особено тези, които са свързани с оцеляването. Взима участие в обработката на емоции като страх, гняв и удоволствие.
Отговорна е и за определяне на това какви спомени и къде в мозъка се съхраняват. Смята се, че това се основава на това колко голям емоционален отговор предизвиква едно събитие.
Photo by Pete Linforth from Pixabay
Амигдалата и страха
Тя участва в автономни реакции, свързани със страха и хормоналните секрети. Научните изследвания водят до откриването на местоположението на невроните в амигдалата, които са отговорни за кондиционирането на страха.
Това е асоциативен процес на обучение, чрез който ние се учим чрез многократни преживявания да се страхуваме от нещо. Нашият опит може да доведе до промяна на мозъчните вериги и да формира нови спомени. Например, когато чуем неприятен звук, амигдалата засилва възприятието ни. Това засилено възприятие се счита за мъчително и се формират спомени, свързващи звука с неприятност.
Ако шумът ни стресне, ние имаме автоматичен отговор на борба или бягство. Този отговор включва активиране на симпатиковото разделение на периферната нервна система.
Активирането на нервите на симпатиковия отдел води до ускорен сърдечен ритъм, разширени зеници, увеличаване на метаболизма и увеличаване на притока на кръв към мускулите. Тази дейност се координира от амигдалата и ни позволява да реагираме адекватно на опасността.
Анатомия
Амигдалата е съставена от голям клъстер от около 13 ядра. Тези ядра се подразделят на по-малки комплекси. Базолатералният комплекс е най-големият и е съставен от странично ядро, базолатерално ядро и допълнително базово ядро. Този комплекс от ядра има връзки с мозъчната кора, таламуса и хипокампуса.
Информация от обонятелната система се получава от две отделни групи амигдалоидни ядра, кортикални ядра и медиално ядро.
Ядрата на амигдалата също правят връзки с хипоталамуса и мозъчния ствол. Хипоталамусът участва в емоционалните реакции и помага за регулиране на ендокринната система. Мозъчният ствол предава информация между мозъка и гръбначния мозък.
Връзките с тези области на мозъка позволяват на амигдалоидните ядра да обработват информация от сензорни области (кора и таламус) и области, свързани с поведението и автономната функция (хипоталамус и мозъчен ствол).
Функция на амигдалата
Тя участва в няколко функции на тялото, включително:
- възбуда;
- автономни отговори, свързани със страха;
- емоционални отговори;
- хормонални секрети;
- памет;
Сензорна информация
Амигдалата получава сензорна информация от таламуса и мозъчната кора. Таламусът също е структура на лимбичната система и свързва области на мозъчната кора, които участват в сетивното възприятие и движение с други части на мозъка и гръбначния мозък, които също имат роля в усещането и движението.
Кората на главния мозък обработва сензорна информация, получена от зрението, слуха и другите сетива и участва във вземането на решения, планирането и решаването на проблеми.
Местоположение
Амигдалата е разположена дълбоко в темпоралните лобове, медиално до хипоталамуса и в съседство с хипокампуса.
Нарушения на амигдалата
Хиперактивността на амигдалата или наличието на една амигдала, която е по-малка от другата, е свързано със страх и тревожни разстройства.
Страхът е емоционален и физически отговор на опасността. Тревожността е психологически отговор на нещо, което се възприема като опасно.
Тревожността може да доведе до пристъпи на паника, които се появяват, когато амигдалата изпраща сигнали, че човек е в опасност, дори когато няма реална заплаха. Тревожните разстройства, свързани с амигдалата, включват обсесивно-компулсивно разстройство, посттравматично стресово разстройство, гранично личностно разстройство и социално тревожно разстройство.