Дизавтономия – какво означава това

Дисфункцията на вегетативната нервна система се нарича дизавтономия. Вегетативната нервна система контролира важни телесни функции като сърдечната честота и кръвното налягане. Те поддържат живота ни без изобщо да мислим за тях.

Почти всяко медицинско разстройство засяга автономната нервна система по някакъв начин, въпреки че сравнително малко заболявания атакуват конкретно нея.

Да видим малко повече за някой от най-често срещаните проблеми в това отношение.

1. Остра автономна парализа

Остратата автономна парализа, описана за първи път през 1975 г., е изключително рядка. Тя обаче служи като добър пример за случващото се, когато са нарушени всички автономни нервни функции. Симптомите се появяват в продължение на една или няколко седмици с пълна загуба на повечето автономни функции. Включват сухота в очите, ортостатична хипотония, липса на слюноотделяне, импотентност, нарушена функция на пикочния мехур и червата, коремна болка, повръщане.

Засегнати са, както парасимпатиковите, така и симпатиковите влакна, въпреки че някои нерви са пощадени. Лумбалната пункция може да покаже повишен протеин в CSF (течността в гръбначния мозък). Причината не е известна, въпреки че вероятно е автоимунно заболяване, подобно на синдрома на Гилен-Баре. Не е ясно и кое е най-подходящото лечение, въпреки че се отчита подобрение след плазмен обмен или IVIG прием.

2. Идиопатична ортостатична хипотония

Идиопатичната ортостатична хипотония е рядко дегенеративно заболяване. Появява се в средна до напреднала възраст и включва лезии в постганглийните симпатикови неврони. Те пречат на ускоряването на сърцето, когато то е нужно.

Това е изключително рядко. По-често срещаната централна преганглионална дизавтономия включва дегенерация на частта от гръбначния мозък, през която минават автономни нервни влакна. И в двата случая лечението започва с неинвазивни промени в начина на живот. Например бавен преход от седнало в изправено положение. Ако това не е достатъчно, може да са необходими лекарства като Мидодрин или Флоринеф.

3. Вторична ортостатична хипотония

При тази много разпространена форма на дизавтономия, периферната невропатия, като тази открита при диабет, също влияе върху периферната НС. Има много различни причини, като например прекалената употреба на алкохол, хранителни дефицити или излагането на токсична среда.

Дизавтономията, придружаваща диабетната невропатия, е особено често срещана. Може да се прояви с импотентност, диария и запек в допълнение към ортостатична хипотония. Тези симптоми може и да не бъдат толкова тежки, колкото придружаващите сензорни промени, причинени от диабетна периферна невропатия.

Важно е също да се отбележи, че откритите периферни невропатии, все още могат да бъдат в рамките на нормалните граници. Това се случва при по-ранна диагностика на диабет с някои лабораторни тестове, като нивото на хемоглобин. С други думи, периферните нерви са по-чувствителни към диагностичните тестове, използвани от лекарите за откриване на диабет.

Други форми на периферна невропатия, като тази, причинена от амилоидоза, имат още по-силни дизавтономии. Вродената невропатия, причинена от болест на Фабри (дефицит на алфа-галактозидаза), също води до изразена дизавтономия.

4. Синдром на Райли-Дей

Макар че около една четвърт от хората над 65-годишна възраст имат някакъв вид дизавтономия, тя е много по-рядка при младите. Едно изключение е наследствената такава, наречена синдром на Райли-Дей.

Синдромът на Райли-Дей се унаследява по автозомно рецесивен начин. Това означава, че ако детето има заболяването, не е задължително и родителите да са засегнати. Симптомите включват постурална хипотония, лабилно кръвно налягане, лоша регулация на температурата, хиперхидроза, циклично повръщане, емоционална лабилност и намалена чувствителност към болка. Тези симптоми вероятно са причинени от ненормална клетъчна миграция по време на развитието.

5. Травми при автономната нервна система

Симпатиковите нерви минават по гръбначния мозък в така наречените интер медиолатерални клетъчни колони. Ако тези колони са прекъснати поради травма, се получава хипотония, спиране на потенето, парализа на пикочния мехур и стомашно-чревна неподвижност, което е известно като гръбначен шок.

Приемането на налоксон изглежда смекчава някои от симптомите. Симпатиковите и парасимпатиковите функции се връщат след известно време, но вече не са под контрола на по-високите структури.

Например, ако кръвното налягане падне, периферните кръвоносни съдове няма да се свият. За това е нужна добрата комуникация между медулата в мозъчния ствол и останалата част на тялото през гръбначния мозък. Други рефлекси обаче ще останат непокътнати. Ако кожата на ръката е прищипана например, кръвоносните съдове там ще се свият, което ще доведе до повишено налягане в крайника.

Хората, които са тетраплегични в резултат на нараняване на гръбначния мозък, също могат да страдат от така наречената, автономна дисрефлексия. Кръвното налягане се повишава, сърдечната честота се забавя, може да се получат спазми на краката и неволното изпразване на пикочния мехур. Автономната дисрефлексия е животозастрашаваща, ако не се лекува незабавно.

Тежките наранявания на главата и мозъчните кръвоизливи също могат да освободят надбъбречните катехоламини и да повишат симпатиковия тонус. Понякога продълговатият мозък може да бъде притиснат. Това води до интензивна хипертония, неправилно дишане и забавяне на сърцето – реакция на Кушинг, неприятен индикатор за повишено вътречерепно налягане.

6. Дизавтономия поради лекарства и токсини

Гръбначният шок е подобен на други автономни кризи, наречени „симпатикови бури„, причинени от употребата на някои наркотици, като кокаин. Много от предписаните лекарства действат, като влияят върху вегетативната нервна система, като за съжаление същото важи и за много токсини. Органофосфатните инсектициди и саринът, например, причиняват парасимпатикова свръхактивност.

7. Други видове дизавтономия

Хиперхидрозата е по-малко опасна, но все пак смущаваща дизавтономия, която води до неправилно и силно изпотяване. За разлика от нея, анхидрозата предизвиква твърде оскъдно изпотяване и опасност от прегряване. Феноменът на Рейно причинява намален приток на кръв към пръстите при настинка и често се свързва с периферна невропатия или заболяване на съединителната тъкан, като склеродермия.

Дисфункцията на пикочния мехур е често срещана и може да се дължи на много различни видове проблеми, включително дизавтономии. Инервацията на пикочния мехур е сложна. Привидно простият акт на уриниране всъщност разчита на тясното сътрудничество между волевите, симпатиковите и парасимпатиковите нервни функции.

Вероятно защото правилната му функция зависи от толкова много различни компоненти, не е изненадващо, че проблемите са често срещани. Като могат да включват или инконтиненция или задържане на урина.

Заключение

В допълнение към изложеното тук, понякога могат да бъдат засегнати само някои части от тялото. Например око (синдром на Хорнер) или крайник (рефлекторна симпатикова дистрофия).

Невъзможно е да се посочат всички аспекти на състоянието дизавтономия в един материал. Тази статия може да бъде само общо въведение и да стимулира по-нататъшния интерес за тези, които искат повече информация.