Какво представлява реакцията “борба или бягство”?

Реакцията „борба или бягство“ (остра реакция на стрес), се отнася до физиологичните процеси, предизвикани от нещо плашещо. Независимо дали в психически или физически план. Реакцията се предизвиква от отделянето на хормони, които подготвят тялото, или да се справи със заплахата, или да избяга от нея.

Този резултат е описан за първи път през 1920 г. от американския физиолог Уолтър Кенън. Той разбира, че веригата от бързо протичащи реакции в организма помага да се мобилизират ресурсите му за справяне със заплашителни обстоятелства.

Днес това е признато като част от първия етап на Общия адаптационен синдром на Ханс Сели – теория, описваща реакцията на стрес.

Какво се случва по време на реакцията “борба или бягство”?

В отговор на остър стрес се активира симпатиковата нервна система, поради внезапното отделяне на хормони. Тя стимулира надбъбречните жлези, задействайки освобождаването на катехоламини, които включват адреналин и норадреналин. Това води до увеличаване на сърдечната честота, кръвното налягане и скоростта на дишане. След като заплахата е изчезнала, са нужни между 20 и 60 минути, за да успее тялото да се върне към спокойно състояние.

Вероятно си спомняте такъв момент. Пред нещо плашещо сърцето ви ускорява ритъма си, започвате да дишате по-бързо и цялото ви тяло се напряга в готовност за действие.

Реакцията “борба или бягство” се активира от непосредствена физическа опасност (например срещате ръмжащо куче) или в резултат на психологическа заплаха (подготовка за важно представяне на работа или в училище).

Някои физически симптоми, които показват, че реакцията вече е в ход:

• Забързано сърцебиене и дишане. Организмът повишава сърдечната дейност и честотата на дишане, за да осигури необходимите на тялото енергия и кислород за бързо реагиране на опасността.
• Пребледняване или зачервяване. Притокът на кръв към мускулите, мозъка, краката и ръцете, се увеличава за сметка на този към повърхностните части на тялото. В резултат на което, може или да пребледнеете или да редувате бледност със зачервяване, когато кръвта се влива в главата и мозъка. Способността за съсирване на кръвта в тялото също се увеличава, за да се предотврати излишна загуба в случай на нараняване.
• Разширени зеници. По време на опасност тялото е в готовност зорко да следи околната среда. Разширяването на зениците пропуска повече светлина в очите и подобрява способността за виждане.
• Треперене. Мускулите са напрегнати и готови за действие, което може да доведе до треперене.

Защо това е от значение

Острата реакция на стрес играе решаваща роля за това как се справяме с опасността. По същество тя подготвя тялото да се бори или да избяга от заплахата. Също е много е важно да се отбележи, че тази заплаха може да е както реална, така и въображаема.

Този стрес всъщност е полезен, тъй като повишава вероятността да се справим ефективно със заплахата. Той ни помага да се представим по-добре в ситуации под натиск – например на работа или в училище. В случаите, когато заплахата е животозастрашаваща, реакцията „борба или бягство“ играе решаваща роля за оцеляването, като повишава вероятността да преживеем опасността.

Макар че острата реакция на стрес е автоматична, тя не винаги е съвсем на място. Понякога тя е предизвикана от въображаеми заплахи. Като фобиите са добър пример за това.

Човек, който се ужасява от височини, получава същата реакция, ако трябва да присъства на среща на последния етаж на небостъргач. Тялото му се напряга, пулсът и скоростта на дишане се покачват, като може да се стигне дори до паническа атака.

Разбирането на естествения отговор на организма при стрес, е един от начините за справяне с подобни ситуации. Когато забележите, че се напрягате, потърсете начин да успокоите и отпуснете тялото си.

Реакцията „борба или бягство“ е една от основните теми, изучавани в бързо развиващата се област на здравната психология. Специалистите в нея се интересуват как да помогнат на хората да намерят начини за борба със стреса и да живеят по-здравословен и продуктивен живот.