Когато сме под стрес, независимо дали заплахата е реална или въображаема, тялото ни реагира с промени, известни като стрес реакция. Това е съвкупността от физиологични промени, предизвикани от сблъсъка със заплаха. Те се задействат когато сме в ситуация, в която не ни достига ресурс, за да се справим успешно.
Тези ситуации се наричат стресори.
Променената среда и стресори обаче, често задействат стресовия отговор напълно излишно, което води до проблеми с хроничния стрес.
Photo by Andrea Piacquadio from Pexels
Физически промени при стрес реакция
Когато се задейства нашата стрес реакция, в тялото се случват редица промени:
- учестяване на пулса;
- покачване на адреналина;
- прилив на кръв към крайниците вместо към основните органи;
- освобождаване на кортизол и други хормони, предизвикващи краткосрочни и дългосрочни промени.
Обичайни предпоставки
Целта на стресовия отговор е прилив на енергия, който ни помага да се преборим с нападателите или да избягаме от тях. Това е спасявало предците ни, ежедневно оцеляващи сред множество физически заплахи. Някога основната опасност е била физическа и краткотрайна – обикновено хищници – изключително опасни, но само за кратък период от време.
Днес заплахите не са толкова физически, колкото свързани с начина ни на живот. Обикновено са под формата на професионални и лични предизвикателства. На търсене на решения в ситуации, при които способността ни да се справим може да се окаже недостатъчна.
Понякога стресовият отговор ни носи резултати, напълно ненужни в дадения момент – например прилив на физическа сила при психологически проблем. Така тази стрес реакция всъщност може да ни навреди, като доведе до състояние на хроничен стрес. Това се случва когато стресовият отговор се задейства и след това тялото не успее да се върне в нормалното си спокойно състояние.
Степента на реакцията на стрес е свързана с величината не на действителната, а на възприеманата заплаха. Двама души в една и съща ситуация могат да имат напълно различни реакции.
Някои виждат заплаха там, където други намират само предизвикателство. Имайки това на ум, можем да контролираме силата на реакцията на стрес, като си напомним, че въображението ни преекспонира опасността. Разбира се, това не е толкова лесно да бъде постигнато.
Това е и причината, поради която изпитваме по-силен стрес, когато някой се държи грубо с нас в ситуация, в която ни е важно да се представим добре, отколкото при шофиране в натоварен трафик, където шансовете ни да бъдем физически наранени са всъщност доста по-големи. Същата е реакцията, когато говорим на публично място, където няма физическа опасност (и сравнително малка социална такава). Ръцете ни обаче треперят и се потят, а краката изстиват – следствията от адреналина и пренасочването на кръвния поток при заплаха.
Такъв е механизмът и когато отрицателни преживявания от детството се превърнат по-късно в механизми задействащи стреса. Например страхът, че можем да бъдем наранени по подобен начин, когато всъщност такава опасност не съществува.
Как да управляваме нашата стрес реакция
Хроничният стрес идва с твърде висока цена, поради което е добре да си съставим програма за справяне с него. Има различни техники освобождаващи тялото от необходимостта “да се бори” и връщащи го в нормалното му спокойно състояние. С тяхна помощ намаляваме тази стрес реакция, когато е излишна и редуцираме ненужното ѝ задействане.
- Бързо освобождаване от стреса. Намирането на сравнително бърз и ефективен начин за успокояване на тялото и ума, помага за превенция на стреса. Това е страхотна първа реакция на защита.
- Навици за облекчаване. Поддържането на дългосрочни навици, изграждащи устойчивост към стрес, отнема повече време и усилия, но в дългосрочен план щедро се отплаща.
- Променете перспективата. Ако успеем да променим начина, по който възприемаме стресорите в живота си, ще открием, че след време те вече не предизвикват същата реакция. Това е така, защото от начина, по който разбираме нещата, зависи дали нивото на заплаха ще се повиши или намали.
- Увеличете ресурсите си. Нашата стрес реакция се задейства, когато смятаме, че нямаме достатъчно ресурси да се справим с дадено предизвикателство. Увеличавайки личните си ресурси получаваме необходимата самоувереност, за да се изправим спокойно пред бъдеща проблемна ситуация. За щастие, тези ресурси могат да се изградят постепенно с малки стъпки, без да са необходими кардинални промени в живота.