Какво представлява вегетативната нервна система?

Вегетативната нервна система, наричана още автономна, регулира различни телесни процеси, които протичат без съзнателни усилия. Това е частта от периферната нервна система, отговорна за регулирането на неволните функции на тялото, като сърдечен ритъм, приток на кръв, дишане, храносмилане.

Структура на вегетативната нервна система

Автономната нервна система (АНС) е разделена на три клона: симпатикова, парасимпатикова и ентерична.

• Симпатиковото разделение на АНС регулира реакциите на „борба или бягство„. То изпълнява и задачи като отпускане на пикочния мехур, ускоряване на сърдечната честота и разширяване на зениците на очите.
• Парасимпатиковото разделение спомага за поддържането на нормалните функции на тялото и запазва физическите ресурси. Това разделение изпълнява и задачи като контролиране на пикочния мехур, забавяне на сърдечната честота и свиване на зениците на очите.
• Вегетативната нервна система има и от трети компонент, известен като ентерична нервна система, който е ограничен до стомашно-чревния тракт.

Вегетативната нервна система функционира, като получава информация от околната среда и от други части на тялото. Симпатиковата и парасимпатиковата системи имат противоположни действия, при които една система стимулира реакцията, когато другата я потиска.

Смята се, че стимулацията се осъществява чрез симпатиковата система, а инхибирането – чрез парасимпатиковата. Въпреки това са известни много изключения от това правило.

Днес симпатиковата система се разглежда като бързо реагираща система, която мобилизира тялото за действие. Смята се, че парасимпатиковата система действа много по-бавно при потискане на реакциите.

Например, симпатиковата действа за повишаване на кръвното налягане, докато парасимпатиковата – за понижаването му. Двете работят съвместно за управление на реакциите на организма в зависимост от ситуацията и нуждата.

Ако например сте изправени пред заплаха и се наложи да избягате, симпатиковата бързо ще мобилизира тялото, за да предприеме действия. След като заплахата премине, парасимпатиковата ще започне да заглушава тези реакции, бавно връщайки тялото в нормалното състояние на покой.

Какво прави автономната нервна система?

Автономната система контролира различни вътрешни процеси, включително: 

• храносмилане;
• кръвно налягане;
• сърдечен ритъм;
• уриниране и дефекация;
• пупиларен отговор (свиване/разширяване на зениците);
• дихателна честота;
• сексуален отговор;
• телесна температура;
• метаболизъм;
• електролитен баланс;
• производство на телесни течности, включително пот и слюнка;
• емоционални отговори;

Вегетативните нервни пътища свързват различни органи с мозъчния ствол или гръбначния мозък. Има и два ключови невротрансмитера, или химически пратеници, които са важни за комуникацията в автономната нервна система:

• Ацетилхолинът се използва в парасимпатиковата система, за инхибиращ ефект;
• Норепинефринът работи в рамките на симпатиковата система, за стимулиращ ефект;

Проблеми с вегетативната нервна система

Когато парасимпатиковите и симпатиковите компоненти на автономната нервна система не се синхронизират, хората получават автономно разстройство, наричано още дизавтономия. 

Има много видове автономни разстройства, всяко със свой уникален набор от симптоми, включително:

• остра автономна парализа;
• аферентна недостатъчност ;
• идиопатична ортостатична хипотония;
• множествена атрофия на системата;
• ортостатична хипотония;
• постпрандиална хипотония;
• чиста автономна недостатъчност;
• фамилна дизавтономия (синдром на Райли-Дей);
• вторична ортостатична хипотония;

Тези нарушения могат да се появят самостоятелно или в резултат на други състояния, които ги причиняват, включително:

• автоимунно заболяване;
• злоупотреба с алкохол или наркотици;
• диабет;
• болестта на Паркинсон;
• рак;
• синдром на хронична умора;
• периферна невропатия;
• остаряване;
• нарушения на гръбначния мозък;
• травма;

Симптоми

Ако вие или някой близък, изпитвате смущения във вегетативната нервна система, може да имате един или повече от следните симптоми. Някои хора имат едни симптоми в даден момент и други в друг. Те могат да бъдат мимолетни и непредсказуеми. Могат и да бъдат предизвикани от конкретни ситуации или действия, например след приемане на определени храни или след рязко изправяне.

• замаяност при стоене;
• умора;
• еректилна дисфункция;
• липса на пот или обилно изпотяване;
• уринарна инконтиненция;
• затруднено изпразване на пикочния мехур;
• липса на зенична реакция;
• смущаващи болки;
• слабост;
• тахикардия (бърза сърдечна честота);
• хипотония (ниско кръвно налягане);
• стомашно-чревни симптоми;
• изтръпване и мравучкане;
• тежка тревожност или депресия;

Диагностика и лечение

Диагнозата на автономно разстройство изисква оценка на лекар. Тя може да включва физикален преглед, проверка на кръвното налягане в легнало и изправено положение, тестване на реакцията на изпотяване и електрокардиограма.

Диагностицирането често е сложно, тъй като, както физическия преглед, така и лабораторните изследвания могат да бъдат в норма.

Ако подозирате, че имате някакъв вид вегетативно разстройство, важно е да намерите лекар, който да не отхвърля симптомите ви като „само си въобразяваш“. Някой, който е готов да предприеме продължителния процес на опити и грешки за диагностициране и лекувайте състоянието ви.

В момента няма лечение, но в зависимост от вида на вегетативното разстройство, има начини за контролиране на симптомите.

В заключение

Вегетативната нервна система играе важна роля в човешкото тяло и контролира много от автоматичните процеси в организма. Тази система също така помага в подготовката на тялото да се справи със стреса и заплахите, както и да го върне в състояние на покой след това. Разбирането на тази част от нервната система може да ни даде по-добро обяснение на процесите, които са в основата на много човешки поведения и реакции.