Що се отнася до личностното развитие, нашата култура обикновено възнаграждава самоуверените хора. Въпреки това, самосъстраданието може би е по-добър подход към успеха и личностното развитие.
Например, самочувствието ни кара да се чувстваме по-добре заради способностите си, докато самосъстраданието ни помага да признаем своите недостатъци и ограничения. След като ги признаем и приемем е по-вероятно да ги видим обективно и реалистично. Това от своя страна може да доведе до положителни промени в живота ни.
Photo by Jure Širić from Pexels
Разбиране на самосъстраданието
Извлечено от будистката психология, самосъстраданието не е същото като самочувствието. Вместо начин, по който мислим за себе си, това е начин да бъдем или начин, по който да се отнасяме към себе си.
Всъщност, според д-р Кристин Неф, професор по психология в Тексаския университет, самосъстраданието включва съчувствие към себе си точно както бихме се отнасяли съчувствено към приятели или близки, дори когато се провалят или пострадат.
Като цяло, самосъстраданието означава приемане, че сте човек и че допускате грешки. Това също означава, че не се спирате от тези грешки или не се самонаказвате, за това, че сте ги допуснали.
Д-р Неф е първият човек, измерил и определил самосъстраданието като предлага и редица медитации, които могат да се използват за подобряване на уменията ни в тази насока. Това са например, привързано дишане и медитация с любяща доброта.
Основни компоненти на самосъстраданието
Що се отнася до практикуването на самосъстрадание, има няколко основни компонента, които са от съществено значение за постигането на успех. Те включват да бъдем добри към себе си, точно както бихме били към приятел; като не забравяме кои сме всъщност заедно с недостатъците си и всичко останало; позволявайки си свободата да бъдем несъвършени.
1. Самочувствие
Когато практикуваме себе-доброта, ние осъзнаваме, че всички хора са несъвършени и че всички имат несъвършен живот. И ние сме добри към себе си, когато нещата се объркат, вместо да бъдем неосновано критични.
Например, когато нещо се обърка, д-р Неф казва, че първата ни реакция може да е мисълта „това не трябва да се случва“. Или може да си помислим: „Не би трябвало да имам този проблем в живота си. Всички останали живеят напълно щастлив, нормален живот.“
С негативно или осъдително мислене вероятно ще изпитаме допълнителни страдания, защото това ни кара да се чувстваме изолирани, сами и различни от всички останали.
Но със самочувствие, вместо да мислим „горкият аз“, мисълта ни е „добре, всеки от време на време се проваля“. Признаваме, че всеки има проблеми и се бори, защото това е да си човек.
Когато започнем да мислим така, това променя начина, по който виждаме предизвикателствата и трудностите в живота. Това ни отваря вратата да израстваме от преживяването. Но ако решим, че това е ненормално или че не трябва да се случва, тогава започваме да се самообвиняваме.
2. Внимателност
Друг компонент на самосъстраданието е внимателността. Когато сме внимателни, трябва да сме готови да се изправим срещу болката и страданието си и да ги признаем. Повечето хора не искат да правят това. Всъщност те обикновено искат да го избегнат. Те искат да избегнат болката и да директно да решат проблема.
Когато животът ни изправя пред предизвикателства, е важно да отделим време, за да припомним как това ни кара да се чувстваме и защо може да са се появили. Когато сме в състояние да направим това, ние сте много по-склонни да се поучим от ситуацията и да израстнем.
Друго нещо, за което трябва да внимаваме, е нашият вътрешен неуморим критик. Самокритиката може да бъде много вредна и често се върти натрапчиво в съзнанието ни. Внимателността обаче ни позволява да осъзнаем недостатъците си, без да преценяваме и осъждаме себе си. Резултатът е, че разпознаваме къде се нуждаем от подобрение без натиска да бъдем безгрешни.
3. Несъвършенство
След като приемем, че е нереалистично да очакваме съвършенство, ще усетим как огромна тежест слиза от раменете ни. Също така ни помага да осъзнаем, че това, което изпитваме, е нормално и човешко и не трябва да се чувстваме зле заради него.
Разпознаването на собствените ни несъвършенства ни помага да се почувстваме по-свързани с другите, осъзнавайки, че всеки изпитва трудности и води свои битки.
Не забравяйте, че самосъстраданието е да бъдем добри към себе си и да осъзнаем, че хората са несъвършени, включително и ние самите. Това също изисква признание, че няма нужда да бъдем перфектни. Недостатъците и неуспехите ни трябва да ни помагат да разберем себе си по-добре, не да ни стресират или да ни карат да се чувстваме зле от това, което сме.
Ползи от самосъстраданието
Като цяло, самосъстраданието включва разпознаване на разликата между това да направиш лош избор и да си лош човек. Когато практикуваме самосъстрадание, разбираме, че вземането на лоши решения не ни прави автоматично лош човек. Вместо това осъзнаваме, че нашата стойност и ценност са безусловни.
Всъщност изследванията постоянно показват положителна връзка между самосъстраданието и цялостното благосъстояние. Освен това, самосъстраданието създава чувство за собствена стойност, но не по нарцистичен начин.
Нещо повече, хората, които практикуват самосъстрадание, имат и повече социални връзки, по-висока емоционална интелигентност и по-голяма обща удовлетвореност от живота. Те също са по-грижовни, подкрепящи и съпричастни.
Междувременно изследванията показват, че състрадателните към себе си хора, изпитват по-малко безпокойство, депресия и страх от провал. Изследванията също така показват, че самосъстраданието може да бъде мотиватор, каращ хората да поправят грешките, неуспехите или недостатъците си, виждайки ги по-обективно.
В заключение
Що се отнася до това да бъдем състрадателни към себе си, първото нещо, на което трябва обърнем внимание, е непрестанно критикуващият ни вътрешен глас. Често той е твърде критичен. Например, можем да се обвиняваме за всяка малка грешка.
За да бъдете по-състрадателни към себе си, трябва да се научите да разпознавате този глас и да го коригирате, когато се увлече твърде много. Това не означава, да се убеждавате колко сте страхотни. Просто водете вътрешния си диалог по мил, неосъдителен начин. По същия начин, по който бихте насърчили любимия човек. Когато усвоите самосъстраданието, животът става много по-управляем.