Въпреки че използваме редица различни стратегии за вземане на решения, не рядко сме жертва на определени често срещани заблуди, пристрастия и други проблеми при вземането на решения.
Всеки ден сме изправени пред множество избори. Някои от тях са относително прости, като например какво да облечем или какво да закусим. Други са важни с голямо влияние върху хода на живота ни, като например да изберем университет или дали да имаме деца.
Някои решения отнемат време, докато други трябва да бъдат взети за части от секундата.
Photo by Kelly Sikkema on Unsplash
Евристика
Проблемите при вземането на решения често са резултат от прекомерното разчитане на старите преки пътища изградени в мозъка. Евристичен е вид психически пряк или правило, което използваме при вземане на решение или избор. Тези евристики помагат за облекчаване на умственото натоварване, когато правим избор, но могат да доведат и до грешки.
Евристиката идва с няколко основни предимства. Първо, те ни позволяват бързо да стигнем до заключения. Второ, евристиката обикновено работи доста добре. Но както при всички преки пътища, понякога има недостатъци. Случва се да ни подведат и да правим грешки при преценката на ситуациите.
Два често срещани типа са:
- Евристика на представителността: Това включва преценка на вероятността дадено събитие да се случи въз основа на това колко е често се е случвало преди. Например комарджиите често преценяват вероятността да спечелят следващата си игра въз основа на това дали са спечелили предишната. В действителност игрите не са зависими една от друга и зависят изцяло от шанса.
- Евристика на наличността: Това включва преценка на вероятността от събитие въз основа на това колко бързо можем да си припомним подобни събития. Например може смятаме, че самолетните катастрофи са по-чести, отколкото в действителност, просто защото можем бързо да се сетим за поне няколко такива.
Прекомерна самоувереност
Друг проблем, влияещ на вземането на решения, е тенденцията ни да надценяваме собствените си знания, умения или преценка. В класически експеримент, изследователите Барух Фишхоф, Пол Слович и Сара Лихтенщайн дават на участниците различни становища, които имат по два различни варианта. Участниците са помолени да изберт верният според тях и след това да оценят колко са уверени в избора си. Когато заявяват, че са 100% уверени в отговорите си, те всъщност са прави само в около 80% от случаите.
И така, защо хората са склонни да бъдат прекалено самоуверени в преценките си?
- В много случаи хората може да не осъзнават колко са не информирани за дадена тема. По същество ние не знаем какво не знаем.
- Често информацията, която имаме, може просто да е грешна или да идва от ненадеждни източници.
Един пример за това свръх самоувереност е вид когнитивно пристрастие, известен като ефектът на Дънинг-Крюгер. Това пристрастие кара хората да надценяват собствената си интелигентност и способности, като по същество са заслепени за собствената си некомпетентност.
Без значение каква е причината, тази тенденция да надценяваме собствените си знания може да доведе до лоши решения. Представете си, че пътувате до Лас Вегас с приятел. Били сте там няколко пъти преди, така че предполагате, че знаете маршрута и инструктирате приятеля си. За съжаление, погрешно сте запомнили маршрута и посоката се оказва грешна. Прекалената увереност в способността ви да навигирате по маршрута води до грешен избор и значително удължава пътуването.
Пристрастност от предишен опит
Поглеждате ли понякога назад към дадено събитие с чувството, че е трябвало да знаете какъв ще е резултатът? В психологията тази тенденция да преглеждаме събитията със задна дата и да забелязваме всички признаци, водещи до определен резултат, е известна като пристрастие към преглед на миналото.
Тази тенденция може да ни накара да вярваме, че всъщност можем да предсказваме последиците в ситуации, които всъщност зависят от случайността.
Например, комарджията може погрешно да реши, че може да предскаже точно резултата от игра на карти. В действителност няма начин той да знае какво ще се случи, тъй като играта се основава на вероятността.
Пристрастието на задното виждане може да ни накара да вярваме, че е трябвало да предвидим резултата от ситуации, които не са предвидими. В резултат на това може да вземем бъдещи решения въз основа на информацията, която сме научили от минали грешки. Вместо да разчитаме на фактори, свързани с настоящата ситуация, да се опитваме да отгатнем резултата въз основа на други, вероятно несвързани преживявания.
Илюзорна корелация
Когато вземаме решения, понякога виждаме взаимоотношения, които всъщност не съществуват. Например, бихме могли да повярваме, че две несвързани събития имат някакъв тип връзка, просто защото са се случили по едно и също време. В други случаи еднократната връзка между две различни променливи може да ни накара да предположим, че двете са някак свързани. Например, ако имате лош опит с груба сервитьорка, може погрешно да решите, че всички сервитьорки са груби.
Тази тенденция да се виждат взаимоотношения там, където не съществуват, е известна в психологията като илюзорна корелация. Освен че водят до погрешни убеждения, илюзорните корелации също могат да причинят проблеми в процеса на вземане на решения. Например, представете си, че искате нов домашен любимец, но не сте сигурни кой тип точно бихте искали. Поради неприятно детско преживяване с куче може погрешно да решите, че всички кучета са агресивни и са склонни да хапят. Това ще повлияе при избора ви на домашен любимец и може да ви накара да отхвърлите кучето, въпреки че то вероятно би ви направило щастливи.
В заключение
Въпреки че всички обичаме да вярваме, че правим избора си въз основа на логиката и рационалността, факт е, че има редица проблеми при вземането на решения, които могат да усложнят този процес. Познаването на някои от тези потенциални клопки може да ни помогне за по-добри решения в бъдеще.