IQ или EQ – кое от двете е по-важно

Какво е по-важно за житейския успех – интелигентността на книгите или интелигентността на улицата? Този въпрос е в основата на важния дебат „IQ или EQ„. В него се противопоставят относителната важност на когнитивната (IQ) и емоционалната интелигентност (EQ).

Привържениците на така наречения „книжен ум“ смятат, че коефициентът на интелигентност играе най-важната роля за определяне на това колко добре се справят хората в живота. Тези, които се застъпват за така наречената „интелигентност на улицата“, вярват че EQ е още по-важен. 

И така, какво всъщност означава това?

Разбиране на дебата за IQ или EQ

В книгата си „Емоционална интелигентност“ авторът и психолог Даниел Гоулман предполага, че EQ e всъщност по-важен от IQ. Защо? Някои психолози смятат, че стандартните показатели за интелигентност (т.е. IQ резултати) са твърде ограничени и не обхващат целия спектър от човешки интелект.

Психологът Хауърд Гарднър например предполага, че интелигентността не е просто една обща способност.  Той е убеден, че всъщност има множество интелигентности и хората могат да имат силни страни в редица от тези области.

Вместо да се съсредоточат върху една обща интелигентност, обикновено наричана g фактор, някои експерти смятат, че способността за разбиране и изразяване на емоции може да играе еднаква, ако не и по-важна роля в това как хората се справят в живота.

Как се измерват и тестват IQ и EQ

Интелигентният коефициент или IQ е число, получено от стандартизиран тест за интелигентност. При първоначалните тестове резултатите се изчисляват чрез разделяне на умствената възраст на индивида на хронологичната му възраст. След това полученото число се умножава по 100.

И така, дете с умствена възраст 15 и хронологична възраст 10 би имало коефициент на интелигентност 150. Повечето тестове за интелигентност се изчисляват чрез сравняване на резултата на участника с резултатите на другите в същата възрастова група. IQ отчита способности като:

• визуална и пространствена обработка;
• познание за света;
• разсъждения;
• работна памет и краткосрочна памет;
• количествени разсъждения;

Емоционалната интелигентност се отнася до способността на човек да възприема, контролира, оценява и изразява емоции. Изследователи като Джон Майер и Питър Саловей и писатели като Даниел Гоулман, поставят емоционалната интелигентност в светлините на прожекторите. Те я превръщат в гореща тема в области, вариращи от управление на бизнеса до образование. EQ е съсредоточен върху способности като:

• идентифициране на емоциите;
• оценяване на това как се чувстват другите;
• контролиране на собствените емоции;
• възприемане на това как се чувстват другите;
• използване на емоции за улесняване на социалната комуникация;
• отношение към другите;

От 90-те години насам емоционалната интелигентност израства от мъглива концепция, която се среща в академичните списания, до общоприет термин.

Сега можете да си купите играчки, за които се твърди, че помагат за повишаване на емоционалната интелигентност. Можете да запишете децата в програми за социално и емоционално обучение (SEL), предназначени да преподават умения за емоционална интелигентност. В някои училища социалното и емоционално обучение е дори изискване на учебната програма.

IQ или EQ – кое е по-важно

В даден момент IQ се разглеждаше като основният определящ фактор за успех. Предполагаше се, че на хората с висок коефициент на интелигентност им е предначертан живот на постижения. А изследователите обсъждаха дали интелигентността е продукт на гени или на околната среда (дебатът природа срещу възпитание).

Някои критици обаче започват да осъзнават, че високата интелигентност не е гаранция за успех в живота. Освен това вероятно е твърде ограничена концепция, за да обхване напълно широкия спектър от човешки способности и знания.

IQ все още се признава като важен елемент за успех, особено що се отнася до академичните постижения. Хората с висок IQ обикновено се справят добре в училище, често печелят повече пари и като цяло са по-здрави.

Днес обаче експертите признават, че IQ не е единственият определящ фактор за успех в живота. Вместо това е част от сложен набор от влияния, включващ и емоционалната интелигентност. Сега много компании налагат обучение по емоционална интелигентност и използват тестове като част от процеса на наемане.

Изследванията са установили, че хората със силен лидерски потенциал също са склонни да бъдат по-емоционално интелигентни, което предполага, че високият EQ е важно качество за бизнес лидерите и мениджърите.

Например една застрахователна компания открива, че EQ може да играе жизненоважна роля за успеха в продажбите. Търговските агенти, класирали се по-ниско по способности за емоционален интелект като съпричастност, инициативност и самочувствие, продават определен брой полици. Агентите, които се класират високо на измервания на EQ, продават двойно повече полици.

Емоционалните способности също могат да повлияят на избора, който потребителите правят, когато са изправени пред решения за покупка. Носителят на Нобелова награда психолог Даниел Канеман открива, че хората предпочитат да общуват с човек, на когото имат доверие и харесват, вместо с някой, на когото не вярват, дори ако това означава да платят повече за по-некачествен продукт.

Може ли да се научи емоционална интелигентност?

Ако емоционалната интелигентност е толкова важна, може ли да се преподава и повишава? Според един анализ, разглеждащ резултатите от програми за социално и емоционално обучение, отговорът на този въпрос е еднозначен – да.

Проучването установява, че приблизително 50% от децата, записани в SEL програми, имат по-добри резултати, като почти 40% повишават средните стойности. Тези програми също са свързани с по-ниски нива на отсъствия, увеличено посещение на училище и намалени дисциплинарни проблеми.

Стратегиите за преподаване на емоционална интелигентност включват възпитание на характера, моделиране на позитивно поведение, насърчаване на хората да мислят за това как се чувстват другите и намиране на начини да бъдат по-съпричастни към тях.

В заключение

Успехът в живота е резултат от много фактори. Въпросът не е IQ или EQ – и двете играят важна роля за цялостния успех, за здравето и щастието. Бихме имали много повече полза от обучението за подобряване на уменията в множество области, вместо да се фокусираме върху това кои фактори имат по-доминиращо влияние. В допълнение към укрепването на когнитивните способности, като памет и умствен фокус, можем да подобрим също социалните и емоционалните си умения.