Неща, които да не правим ако обичаме алкохолик

Знаем ли как да помогнем и какво да не правим ако обичаме алкохолик? Дали е толкова просто да се отговори на този въпрос? Чудите ли се как да се справите с пияна майка по празниците или как да ѝ помогнете? Приятели са ви казали, че сте активист за вашия съпруг? Смятате, че страдате от последиците на алкохолния проблем на любимия човек?

Може да е трудно да приемете, че трябва да промените себе си, когато всъщност любим човек живее с алкохолизъм. В крайна сметка това е негов проблем, нали? За съжаление ние можем да променяме само себе си. Единственият начин да променим взаимодействието си с хора с Нарушения на употребата на вещества е да променим собствените си реакциите.

Тези, които живеят или са живели с алкохолици или някой, борещ се със зависимост, откриват, че са дълбоко засегнати от преживяването. Много пъти разочарованието и стресът обаче са причинени от нашите собствени действия и избори.

Чрез подобряване на нашия подход и отношение към проблема, можем да променим гледната си точка, така че той вече да не е доминиращ в мислите и живота ни. В някои отношения знанието, че можем да променим подхода и отношението си, е вече сериозен напредък.

Има неща, които е добре да не правим ако обичаме алкохолик или човек с друга зависимост. Ето и 10 предложения, които могат да помогнат за облекчаване на напрежението.

1. Обвиняваме себе си

Характерно е за алкохолиците да се опитват да обвиняват за пиенето си обстоятелствата или другите около тях. Включително тези, които са им най-близки. Често можем да чуете алкохолик да казва: „Единствената причина да пия е, че ти…“

Не се поддавайте! Това е първото нещо, което да не правим ако обичаме алкохолик. Ако нашият близък наистина е зависим, той ще пие, без значение какво правим или казваме. Вината не е наша.

Той е станал зависим от алкохола и между него и избрания наркотик няма нищо.

2. Приемаме го лично

Често алкохолиците обещават, че никога повече няма да пият, но по-късно се връщат към чашката както винаги. За членовете на семейството е лесно да приемат неспазените обещания и лъжи лично. Може да сте склонни да мислите: „Ако той наистина ме обича, няма да ме лъже“.

Ако е истински пристрастен към алкохола, мозъчната му химия вече е променена до такава степен, че сам да се изненадва от изборите си. Може да не е в състояние да контролира собственото си вземане на решения.

3. Опитваме се да го контролираме

Много членове на семейството на алкохолици естествено опитват всичко, което им хрумне, за да накарат човека да спре да пие. За съжаление опитите обикновено водят до това те да се чувстват самотни и разочаровани.

Може да смятате, че със сигурност можете да направите нещо. Реалността е, че дори алкохолиците не могат да контролират пиенето си.

Въпреки това може да искате да помогнете на любимия човек, когато е в криза.

В действителност това обикновено е времето, когато трябва нищо да не правим ако обичаме алкохолик. Когато човек с проблем с употребата на вещество достигне кризисна точка, понякога най-накрая признава, че има проблем и започва да търси помощ.

Ако приятели или членове на семейството се втурват да го „спасяват“ , това може да отложи решението за получаване на помощ.

Нека кризата се случи

За тези, които обичат човек със зависимост, е трудно да се отпуснат и да оставят кризата да се развие напълно. Когато някой, когото обичаме, достигне точката в употребата на вещества, при която губи работата си или е хвърлен в затвора, може да бъде трудно да го приемем. И все пак най-доброто нещо, което можем да направим в ситуацията, е да не правим нищо.

Вероятно ви изглежда сякаш противоречи на всичко, в което вярвате. Не е нужно да създавате криза. Да се научите да се откъсвате ще помогне да позволите да се случи криза – това може да бъде единственият начин за промяна.

4. Опитваме се да го излекуваме

Не се заблуждавайте, алкохолизмът и алкохолната зависимост са първични, хронични и прогресиращи заболявания, които понякога могат да бъдат фатални. Вие не сте здравен специалист. Дори да сте, не трябва да носите отговорност за лечението на приятели или членове на семейството.

Вие не сте обучен съветник за злоупотреба с вещества и отново, дори и да сте, вашата роля не трябва да бъде съветник. Просто обичате някого, който вероятно се нуждае от професионално лечение. Това е негова отговорност, а не ваша.

Не можем да излекуваме болест. Без значение какъв е нашият произход, имаме нужда от външна помощ. Алкохолиците обикновено преминават през няколко етапа, преди да са готови да направят промяна. Докато алкохоликът започне да мисли за отказване, всички действия, които предприемаме, за да му „помогнем“, ще бъдат посрещани със съпротива.

Въпреки че не е ваша отговорност да „лекувате“ любимия човек, може да е добре да научите някои неща. Например нещата, които карат пиещите да искат да спрат, както и някои от нещата, които пречат на този процес.

Може да помислите и за семейна намеса. Преди да разгледате начините за организиране на интервенция, отделете време, за да прочетете по-нататък как да се грижите за себе си. Не само заради самите себе си, но и защото често това е единственият начин човек с пристрастяване да получи помощ.

5. Покриваме го

В кръговете за възстановяване има шега за отричащ алкохолик, заявяващ: „Нямам проблем, така че не казвайте на никого!“ Алкохолиците обикновено не искат никой да знае нивото им на консумация на алкохол, защото ако някой разбере пълната степен на проблема, може да се опита да помогне.

Ако членовете на семейството опитат да „помогнат“, като прикриват и оправдават пиенето, те влизат директно в мрежата на отричането. Справянето с проблема открито и честно е най-добрият подход.

6. Приемаме неприемливо поведение

Приемането на неприемливо поведение е друго важно нещо, което да не правим ако обичаме алкохолик. То започва обикновено с някакъв малък инцидент. Членовете на семейството го оправдават с „Просто е изпил твърде много“. Но следващия път поведението може да стане малко по-лошо, след още по-лошо и т.н.

Така бавно започваме да приемаме все по-неприемливо поведение. Преди да се усетим, може да попаднем в непълноценна насилствена връзка. Злоупотребата никога не е приемлива. Не е нужно да приемате неприемливо поведение в живота си. Имате избор.

Важно е да защитите и децата си от такова поведение. Не толерирайте никакви обидни или отрицателни коментари, отправени към вашите деца. Те могат да доведат до трайно увреждане на детската психика.

7. Имаме необосновани очаквания

Един от проблемите при справянето с алкохолик е това, че нещо което изглежда като разумно очакване, може да бъде напълно неразумно при човек със зависимост. Когато алкохолиците се кълнат, че никога няма да докоснат нито капка, е естествено да очакваме, че са искрени. При тях обаче това очакване се оказва неразумно.

Можем ли да очакваме някой да бъде честен с нас, когато не е в състояние да бъде честен дори със себе си?

8. Живеем в миналото

Ключът към справянето с алкохолизма в семейството е да останем фокусирани върху ситуацията, каквато съществува днес. Алкохолизмът е прогресиращо заболяване и продължава да се влошава, докато алкохоликът не потърси помощ.

Не можем да позволим разочарованията и грешките от миналото да повлияят на избора ни днес, защото обстоятелствата вероятно са се променили.

9. Активираме тяхното поведение

Често, опитвайки се да „помогнат“, добронамерените близки всъщност ще направят нещо, което дава възможност на алкохолиците да продължат надолу. Трябва да разберем какво го насърчава. И това е нещо важно, което да се постараем да не правим ако обичаме алкохолик. Не трябва да му пречим да се изправи пред естествените последици от действията си.

Много алкохолици търсят помощ, когато разберат, че тяхната спасителна система вече не работи. Какво се случва, когато активираме алкохолик? Точният отговор зависи от конкретната ситуация, но обикновено се случват две неща:

• алкохоликът никога не усеща болката, която причинява;
• отстранява се фокусът от поведението на алкохолика;

Например, ако човек падне на двора и вие го пренесете в къщата и в леглото, само вие чувствате болката. Тогава фокусът се мести върху това, което сте направили – преместили сте го. Вече не е върху това, което той е направил, пиейки до безпаметност. Ако в тази ситуация се събуди на поляната сутринта със съседи, надничащи през прозореца, и влезе в къщата, докато вие и децата щастливо закусвате, той се изправя срещу болката. Единственото, с което му остава да се справи, е собственото му поведение.

Едва когато изпита собствената си болка, той ще почувства нужда да се промени. Естествените последици могат да означават, че отказвате да прекарвате време с алкохолика. Това решение не е грубо или лошо. Това е акт на самозащита.

Съзерцателният етап завършва с решението да се направи промяна. Обикновено обаче са необходими по-нататъшни стъпки като подготовка, действие, по-късно и поддържане. Вероятно ще е нужен дори рецидив, преди пристрастяването да бъде овладяно.

10. Отлагаме получаването на помощ

След години прикриване на алкохолика и „без да говорим за проблема извън семейството„, може да изглежда страшно да се потърси помощ.

Милиони обаче са намерили решения, които водят до спокойствие в рамките на срещите на групите за подкрепа. Отиването на среща в АА е едно от нещата, които щом го направите, казвате: „Трябваше да направя това преди години“.

Предписание за възстановяване

Следните предложения са адаптирани от рецептата на Дънклин за възстановяване. Въпреки че са насочени към християнските семейства, които се борят със зависимостта, принципите могат да бъдат приложени от всеки.

В заключение

Много малко можем да направим, за да помогнем на зависимия, докато той сам не е готов да получи помощ. Има обаче неща, които да НЕ правим ако обичаме алкохолик. И не трябва да позволяваме нечий проблем с пиенето да доминира в мислите и живота ни. Добре е да правим избори, които са полезни за нашето физическо и психическо здраве.