Пристрастяването като хронично мозъчно заболяване

Група специалисти по медицина на наркоманиите, определят пристрастяването като хронично мозъчно заболяване. То е по-скоро свързано с неврологията на мозъка, отколкото външните прояви на поведенчески проблеми и лош избор.

През април 2011 г. Американското общество по медицина на пристрастяванията (ASAM) публикува новото си определение за пристрастяване (на английски). То за първи път разширява понятието така че да включва поведение, различно от проблемна „злоупотреба с вещества„.

Група от 80 експерти работи в продължение на четири години, за да стигне до новото определение. Те заключават, че пристрастяването е свързано с основната неврология на мозъка, а не с външно поведение.

Пристрастяването като хронично мозъчно заболяване променя системата за възнаграждение на мозъка

Пристрастяването влияе върху възнаграждението, мотивацията, паметта и свързаните с тях вериги на мозъка. Въздейства до степен, в която мотивацията ни се променя, така че пристрастяващото поведение да замести здравословното ни поведение.

Системата за възнаграждение на мозъка също се променя по такъв начин, че паметта за предишни награди – било то храна, секс или наркотици – предизвиква биологичен и поведенчески отговор, за да се включим отново в пристрастяващото поведение. И това въпреки негативните последици, а понякога дори въпреки че вече не намираме удоволствие от заниманието.

Импулсният контрол също е променен

Пристрастяването като хронично мозъчно заболяване влияе и върху фронталната кора на мозъка ни, променяйки контрола и преценката ни. Според ASAM, това предизвиква „патологично преследване на награди„, когато зависимите се връщат към пристрастяващото поведение, за да „се чувстват нормални„.

Фронталната кора участва в потискането на импулсивността и забавянето на удовлетворението. Тази област на мозъка продължава да се развива в млада зряла възраст. Това е причината експертите от ASAM да вярват, че ранното излагане на вещества е свързано с по-късното развитие на пристрастяването.

Характеристики на пристрастяването като хронично мозъчно заболяване

Според дефиницията на ASAM, състоянието се характеризира с:

• невъзможност за постоянно въздържане;
• нарушение в поведенческия контрол;
• жажда или повишен „глад“ за наркотици или възнаграждаващи преживявания;
• влошена самооценка и взаимоотношения;
• нефункционален емоционален отговор;

Други характеристики

Тези състояния също често присъстват в пристрастяването:

• пристрастяващото поведение се провокира от външни сигнали;
• винаги има риск от рецидив, дори и след дълги периоди на въздържание;
• отказ за промяна въпреки нарастващите проблеми;

Нарушени проблеми с контрола и преценката

Според ASAM, поведенческите прояви и усложненията на пристрастяването, дължащи се на нарушен контрол, включват:

• участие в пристрастяващото поведение повече, отколкото сме планирали;
• все повече време, загубено от работа или училище;
• продължаваща употреба на вещества, въпреки физическите или психологическите последици;
• стесняване на репертоара на пристрастяващото поведение – например, пием само една марка определен вид алкохол;
• липса на готовност за получаване на помощ, въпреки признаването на проблема;

Пристрастяването като хронично мозъчно заболяване предизвиква и когнитивни промени

Когнитивните промени включват:

• ангажиране с веществото или пристрастяващо поведение;
• променено усещане за плюсовете и минусите на пристрастяващото поведение;
• погрешно убеждение, че проблеми ни не са последици от пристрастяването;

Пристрастяването може да предизвика и емоционални промени

• повишена тревожност, дисфория и емоционална болка;
• ситуациите изглеждат по-стресиращи, отколкото са в действителност;
• трудности при идентифициране и изразяване на чувствата;

Причината за нова дефиниция на пристрастяването

В миналото диагностиката на проблема се е фокусирала върху външни прояви в поведението на човека. Такива, които могат да се наблюдават и потвърждават чрез стандартизирани въпросници. Новото определение за пристрастяване се фокусира върху това, което се случва в нас, в мозъка ни.

Експертите от ASAM се надяват това да доведе до по-добро разбиране на болестния процес, който е биологичен, психологически, социален и духовен. Пристрастяването като хронично мозъчно заболяване може да се прояви в много поведения извън злоупотребата с вещества.

Лечението

Традиционно хората със зависимости са търсили и получавали лечение за определено вещество или поведение. Лечение, водещо понякога до това, че човекът замества една зависимост с друга. Това е, което ASAM нарича „патологично преследване на награди“ – тъй като основната причина не е била лекувана.

ASAM предполага, че цялостното лечение трябва да се фокусира върху всички активни и потенциални вещества и поведения, които биха могли да доведат до пристрастяване. Приемайки пристрастяването като хронично мозъчно заболяване, всеки трябва да поеме лична отговорност за управлението му.