Ако харесвате музиката, може би терминът „музикотерапия“ ви звучи някак познато? Вероятно вече сте наясно, с влиянието ѝ върху настроението. Може би си пускате любимата песен, за да се мотивирате преди важна среща? Или слушате успокояваща музика, когато релаксирате у дома преди лягане?
Изследванията показват подобрение при хора с депресия и тревожност след включване в музикотерапия. Макар обикновено да се използва за подобряване на психичното и емоционално здраве, повишава и качеството на живот при хора с физически здравословни проблеми.

Photo by Andrea Piacquadio from Pexels
Какво е музикотерапия?
Една музикална терапевтична сесия може да включва различни елементи. В нея могат да влизат например, създаване на музика, писане на песни или слушане на изпълнения. Терапевтите се обучават на много повече от музика. Образованието им обхваща широк спектър клинични умения, включително комуникация, когнитивна невронаука, психологически разстройства, както и хронични заболявания и управление на болката.
За да практикува музикотерапия като терапевт, човек трябва да положи изпит и да получи сертификат. Сертифицираните професионалисти са включени в Националния регистър за музикална терапия (САЩ).
Когато започнете да работите с музикален терапевт, първо се определят целите ви. Например, ако сте с депресия и постоянно се чувствате потиснати, може да използвате музиката, за естествено повишаване на настроението. Защо да не опитате музикотерапия и при други симптоми на депресия като тревожност, безсъние или проблеми с гнева.
След обсъждане на нуждите ви, целите на музикалния терапевт могат да включват:
- повишаване на настроението;
- подобряване качеството на живот;
- укрепване на уменията за справяне със стреса;
- насърчаване на емоционалната изява;
- облекчаване на стреса и симптомите на безпокойство;
Какво се случва по време на сесия музикотерапия
В зависимост от целите ви, типичната сесия продължава от 30 минути до 1 час. Както бихте планирали сеанси с психотерапевт, така можете да си изработите график и за тази терапия – да речем, веднъж седмично. Или пък да решите да работите с терапевта плаващо „според нуждите“.
Музикалната терапия обикновено се провежда самостоятелно, но можете да участвате и в групови сесии, ако такива се предлагат.
Където и да се провеждат сеансите, помещението със сигурност представлява спокойна среда без външни разсейвания. Всеки специалист има своя собствена организация на сесиите. Терапевтите могат да използват много различни стилове и техники в зависимост от образованието, интересите и силните си страни.
При някои видове музикална терапия например, се практикува много движение. Ако имате физически болки или заболяване, е добре да попитате предварително за включените техники и дали са подходящи за вас.
По време на сесия може да слушате различни жанрове музика, да свирите на музикален инструмент или дори да композирате свои собствени песни. Вероятно ще ви помолят да се съсредоточите върху емоциите си при изпълнение на задачите, за да позволите на чувствата да ви ръководят. Например, ако сте ядосани, може да свирите или пеете бързи и дисонантни акорди.
Освен да изразявате чувства чрез музиката, можете и да им въздействате по същия начин. Ако изпитвате гняв или стрес, е вероятно терапевтът да отреагира с бавна музика с меки, успокояващи тонове.
За това си има и научно обяснение. Проучванията показват, че сърдечната честота и кръвното налягане реагират на промените в обема и темпото. Други изследвания сочат, че слушането на музика освобождава ендорфини, което помага при управлението на болката.
Музикална или звукова терапия
Музиката и звукотерапията имат няколко фини, но важни разлики. Всеки тип има свои цели, протоколи, инструменти и настройки. Терминът музикотерапия се отнася до дисциплина, която в сравнение с концепцията за звуково лечение е сравнително нова. Звукотерапията се основава на древните тибетски културни практики.
Вместо създаване и слушане на музика, за повлияване на симптомите, звукотерапията се фокусира върху постигане на специфични звукови честоти чрез определени инструменти. Използват се барабани, флейти, звънци и естествени звуци, като течаща вода. Целта е произвеждането на тонове и вибрации, които достигат определена честота.
Двата вида терапия имат и някои прилики и хората могат да се възползват от двете. Изследванията за ефективността на звуковото лечение са значително по-малко в сравнение с тези за музикалното.
Трябва да се отбележи също, че не е задължително практикуващите звуково лечение, да имат същото образование и кредитиране като музикалните терапевти. Обучението и сертификатите за звукотерапия, не са стандартизирани, за разлика от тези за музикалните терапевти.
Друга разлика е в това къде се срещат двата типа. Звуковото лечение обикновено е компонент на допълваща или алтернативната медицина. Докато музикалният терапевт е по-вероятно да работи в болница, център за лечение на наркотични вещества или да има частна практика.
Кой може да използва музикотерапия?
Не се нуждаете от музикални способности или предишен опит, за да се възползвате от терапията. Независимо дали сте „музикален тип“ или не. Терапията може да бъде силно персонализирана, което я прави подходяща за всеки. Дори за много малки деца (вероятно забелязвате основите в повечето детски градини).
Деца и млади хора с увреждания в развитието и/или обучението, чрез музикотерапия могат да започнат да укрепват двигателните си умения и да общуват по-ефективно. Възрастните могат да ѝ намерят приложение навсякъде – от простото управление на стреса до лечението на психични и физически заболявания.
При по-възрастните резултатите в групова обстановка са много добри, тъй като се удовлетворяват и социалните им нужди, като се насърчава и физическото и психическо благополучие.
Според изследванията музиката има мощен ефект и върху хора с деменция и други нарушения, свързани с паметта.
Какво казват специалистите
Употребата и ползите от музикотерапията се изследват от десетилетия. Клиничните проучвания показват, че терапията е полезна за хора с депресия и тревожност, разстройства на съня и дори рак.
1. Депресия
Според изследване от 2017 г., музикотерапията е ефективен компонент на лечението на депресия, като използването ѝ в тези случаи е най-полезно в съчетание с обичайните лечения (като антидепресанти и психотерапия).
Едно проучване, публикувано в списанието за афективни разстройства през 2015 г., посочва, че когато се използва в комбинация с други форми на лечение, музикотерапията помага за намаляване на обсесивните мисли, депресията и тревожността при хора с обсесивно-компулсивно разстройство.
През 2016 г. се провежда проучване, което проверява как терапията се комбинира с когнитивно-поведенческата при лечение на депресия. Макар че са необходими допълнителни изследвания, първоначалните резултати са доста обещаващи.
2. Безсъние
Хората откриват, че музиката или дори белият шум, им помагат да заспят. В сравнение с фармацевтичните и други често предписвани методи за лечение на нарушения на съня, музиката е по-малко инвазивна, по-достъпна и нещо, с което човек може да си помогне сам.
Доказано е, че специфични техники, като музикална релаксираща терапия, са полезни при хора с проблеми със съня, създавайки отпуснато „унесено“ състояние. Проучванията показват, че музиката e вид не фармакологично лечение на безсъние и при хоспитализирани пациенти.
3. Управление на болката
Музиката е изследвана като потенциална стратегия за управление на остра и хронична болка във всички възрастови групи. Резултатите показват, че слушането ѝ, например при лечение след операция или нараняване, помага както на децата, така и на възрастните да се справят с физическата болка.
Постхирургична болка
Изследване от 2015 г., публикувано в списанието „Комплементарни терапии в медицината“, установява, че когато се комбинира със стандартната постоперативна болнична помощ, музикотерапията е ефективен начин за понижаване на нивото на болка и тревожност, сърдечната честота и кръвното налягане при пациенти, възстановяващи се след гръдна хирургия.
Не фармакологичните разсейващи техники често са предпочитани методи за справяне с болката при деца. Музикотерапията е ценен инструмент в този арсенал от лечения – тя влияе на поведението на децата без те изобщо да го осъзнават.
Скандинавско проучване, публикувано през 2017 г., установява, че децата и тийнейджърите, слушащи музика със слушалки по време на незначителни хирургични процедури, показват по-слаби постоперативни дезадаптивни поведения (които се оценяват с помощта на специален въпросник) до седмица след операцията.
Раждане
Музиката отдавна е популярна и като стратегия за управление на болката по време на раждане. Преглед на литературата през 2019 г., проведен от Сидни Мох от университета в Лесли, установява, че въпреки ограничените изследвания, използването на музикотерапия за подпомагане на раждането, изглежда положителна, достъпна, не фармакологична възможност за редуциране на болката облагодетелстваща, както майката, така и бебето.
Новородените също се влияят от терапията, особено по време на общите тестове, провеждани след раждането. Ако при кръвните тестове с убождане се пуска музика, изражението на лицето и жизнените показатели (приети като индикатори за болка) забележимо се променят.
Изложените на музика преждевременно родени деца, имат по-ниска сърдечна честота и различни изражения на лицето. Тези промени са наблюдавани по време на тестовете, както и пет минути след приключването им. Изследователите заключават, че музиката е ценно допълнение към управлението на болката в интензивните отделения за новородени, подобно на използването ѝ при по-големи деца и възрастни.
Хронична болка
На емоционално ниво, музикотерапията може да бъде част от дългосрочен план за управление на хроничната болка. Силната връзка на музиката с обработката на паметта означава също, че това помага на хората да се съсредоточат върху положителните спомени от времето без неприятни симптоми.
4. Рак
Справянето с диагноза рак, както и преминаването през лечение е толкова емоционално преживяване, колкото и физическо. Тези пациенти често имат сложни медицински нужди, като се нуждаят и от различни източници на подкрепа за емоционалното и духовното си състояние.
Доказано е, че музикалната терапия помага за намаляване на тревожността при започване на лъчелечение и помага за справяне със страничните ефекти от химиотерапията, като гадене например. Емоционалните ползи, при хора с депресия, често се наблюдават и при тези с рак. Много от тях получават депресивни симптоми след диагнозата, докато са след лечение или когато са в ремисия.
5. Други положения
Изследователите проучват потенциала на музикотерапията при хора от всички възрасти с физически и психични състояния, включително:
- шизофрения;
- речеви нарушения;
- поведенчески разстройства;
- сърдечно-съдови заболявания;
- нарушения с употреба на вещества;
- нарушения на аутистичния спектър;
- посттравматично стресово разстройство (ПТСР);
- забавяне в развитието и увреждания в обучението;
- инсулт, мозъчно нараняване и неврологични разстройства;
Музикотерапия и ограничения
Не е доказано дали сама по себе си музиката е достатъчно лечение на медицински състояния, включително психични разстройства. Въпреки това, музикотерапия в комбинация с медикаменти, психотерапия и други интервенции, се явява ценен компонент в лечението.