Ако някога сте се питали какво е оптимизъм и какво го отличава от песимизма, то тази статия верочтно ще ви бъде от полза.
Оптимизмът е психично състояние, характеризиращо се с надежда и увереност в успеха и светлото бъдеще. Оптимисти са тези, които очакват да се случват хубави неща, докато песимистите биха предрекли неблагоприятни резултати. Оптимистичните нагласи са свързани с редица плюсове. В това число по-добри умения за справяне с предизвикателствата на живота; по-ниски нива на стрес; по-добро физическо здраве и по-голяма упоритост при преследване на целите.
Оптимистите са склонни да възприемат трудностите като уроци, от които трупат опит, или като временни неуспехи. Дори в най-окаяния ден виждат обещание, че „утре ще е по-добре“.
Ако винаги виждате по-светлата страна на нещата, вероятно усещате, че преживявате повече положителни събития в живота си от другите. Чувствате се по-малко стресирани и се радвате на по-добро здраве и себеусещане като цяло.
Photo by Hudson Hintze on Unsplash
Знаем ли какво е оптимизъм
Има редица ключови характеристики, които оптимистите споделят. Ето и някои признаци, че по-скоро сте оптимисти:
- чувствате, че в бъдеще ще се случват хубави неща;
- очаквате нещата да се получат възможно най-добре;
- чувствате, че ще се справите, изправени пред предизвикателствата на живота;
- бъдещето ви изглежда светло;
- смятате, че нещо хубаво произтича дори от негативните събития;
- виждате предизвикателствата или препятствията като възможности за усъвършенстване;
- изпитвате благодарност за хубавите неща в живота си;
- винаги търсите начини да се възползвате максимално от възможностите;
- имате положително отношение към себе си и другите;
- поемате отговорността за грешките си, но не се спирайте от тях;
- не позволявате на едно лошо преживяване да помрачи очакванията ви за бъдещето;
Има много фактори, които влияят на разбирането ни какво е оптимизъм. Дали обаче сме склонни да бъдем оптимисти или по-скоро песимисти, се вижда от това как обясняваме събитията от живота си.
Обяснителен стил
„Обяснителен стил„, това е начинът, по който хората разказват за събитията от живота си. Има три аспекта при представянето на дадена ситуация, които да повлияят на оптимизма.
- Постоянно или непостоянно: Може ли времето да промени нещата или те ще останат същите независимо от него?
- Глобално или локално: Ситуацията е отражение само на даден аспект от живота ни или на живота ни като цяло?
- Вътрешно или външно: Чувстваме ли, че събитията са причинени от нас или от външна сила?
Реалистите виждат нещата сравнително ясно. Повечето от нас обаче, не са реалисти и гледат на събитията в живота си оптимистично или песимистично.
1. Оптимистичен стил
Оптимистите говорят за положителните събития като предизвикани от тях (вътрешни). Разглеждат ги като доказателство, че в бъдеще (стабилни) и в други области от живота (глобални) ще се случат още повече. И обратното – негативните събития не са по тяхна вина (външни). Освен това ги разглеждат като временни (нестабилни) случки, нямащи нищо общо с други области от живота или бъдещи събития (местни).
Например, ако оптимистът получи повишение, той смята, че е така, защото е добър в работата си. Това е нещо, което ще му донесе още повече ползи и повишение в бъдеще. Ако не получи повишението, това е защото е имал извънреден период поради външни обстоятелства. Като това няма да му попречи да се справи по-добре в бъдеще.
2. Песимистичен стил
Песимистите мислят по обратния начин. Те смятат, че негативните събития са причинени от тях (вътрешни). Вярват, че една грешка означава, че след нея идват още (стабилна). Както и че проблемите в други области на живота са неизбежни (глобални), защото причината е в самите тях. Виждат положителните събития като случайности (локални). Те са причинени от неща извън техния контрол (външни) и вероятно няма да се повторят (нестабилни).
Песимистът би разглеждал повишението си като щастлива случайност, която най-вероятно няма да се повтори. Дори би се притеснявал, че това ще предизвика само по-голямо напрежение. Ако не получи повишението, причината ще е, че не е достатъчно квалифициран, следователно се очаква да бъде понижен отново.
Какво е оптимизъм и как се практикува
Разбираемо е, че ако сме оптимисти, това предопределя нашето бъдеще. Отрицателните събития ни засягат по-малко, докато положителните събития утвърждават вярата ни в себе си и способността ни да предизвикваме хубавото в живота.
Изследванията показват, че генетиката определя около 25% от нивото ни на оптимизъм. Променливите на околната среда извън нашия контрол (като социално-икономически статус) също играят важна роля. Това обаче не означава, че не можем активно да подобрим отношението си към света.
Какво можем да направим
Въпреки че може да сме склонни или към оптимистичен, или песимистичен обяснителен стил, има неща, чрез които да развием по-оптимистично отношение. Те включват:
- Станете по-съсредоточени: Внимателността е фокуса върху това, с което сме ангажирани в момента, съсредоточени и присъстващи тук и сега. Това е полезна техника, която ни помага да се съсредоточим върху важното в настоящето и да избегнем притесненията за бъдещи събития и неща извън нашия контрол.
Ако живеем пълноценно в момента, е много по-малко вероятно да размишляваме за негативни минали преживявания или да се тревожим за предстоящи събития. Това ни позволява да се чувстваме благодарни за това, което имаме. Както и да се отдаваме по-малко на съжаления и тревоги.
- Практикувайте благодарност: Благодарността може да се определи като признателност за важното в живота. Едно проучване установява, че участниците, на които е възложено да си водят дневник на благодарността, показват повишен оптимизъм и устойчивост.
Ако се опитвате да развиете по-оптимистично отношение, отделете няколко минути всеки ден, за да запишете нещата, за които сте благодарни.
- Запишете положителните си емоции: Изследванията показват, че нещо толкова просто като записването на положителни мисли може да ни помогне в изграждането на оптимизъм.
Едно проучване установява, че експресивното писане, фокусирано върху положителни емоции, е свързано с намалени психически разстройства и подобрено психическо състояние като цяло.
По същество песимистите могат да се научат да бъдат оптимисти, като мислят по нов начин за реакциите си относно неприятностите и съзнателно променят обаснителния си стил.
Връзка на оптимизма с когнитивното преструктуриране
Използвайки практика, наречена когнитивно преструктуриране, помагаме на себе си и другите да станат по-оптимистични. Можем съзнателно да оспорваме негативното, самоограничаващо се мислене и го заместваме с по-оптимистични мисловни модели.
Процесът на когнитивното преструктуриране включва няколко стъпки:
- идентифицираме ситуациите, които предизвикват негативни мисли или настроения;
- оценяваме как се чувстваме в момента;
- идентифицираме негативните мисли, които имаме в отговор на ситуацията;
- намираме доказателствата в подкрепа или опровергаваме негативните си мисли;
- съсредоточаваме се върху обективните факти и заменяме автоматичните негативни мисли с по-положителни, реалистични такива;
Как това ни влияе
Направени са много изследвания върху оптимисти и песимисти. Изследванията показват, че оптимистичният мироглед носи определени предимства.
По-добро здраве
Проучванията показват, че оптимистите поддържат по-добро физическо здраве от песимистите. Имат например 50% по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания и по-висок процент на оцеляване при борба с рака.
Някои изследвания също свързват песимистичния обяснителен стил с по-висок процент на инфекциозни заболявания, лошо здраве и по-ранна смъртност.
По-високи постижения
Психологът Мартин Селигман, бащата-основател на положителната психология, анализира спортните отбори. Той установява, че по-оптимистичните екипи създават по-положително взаимодействие и се представят по-добре от песимистичните.
Друго проучване показа, че песимистичните плувци, накарани да вярват, че са се справили по-зле от преди, са склонни към бъдещо лошо представяне. Оптимистичните плувци нямат такава уязвимост.
Постоянство
Оптимистите не се отказват толкова лесно, колкото песимистите, и е затова по-вероятно да постигнат успех. Хората с оптимистични нагласи са по-склонни да продължат да работят за постигане на целите си, дори изправени пред препятствия, предизвикателства и пречки. Такава упоритост в крайна сметка означава, че шансовете им да постигнат целите си са значително по-високи.
Емоционално здраве
Изследванията показват, че когнитивната терапия (която включва преструктуриране на мисловните процеси) може да бъде толкова ефективна (дори по-ефективна) колкото антидепресантите при лечението на клинична депресия.
Такива подобрения са дълготрайни, което предполага, че са повече от временно решение. Хората научили се на оптимизъм, изглежда са по-способни ефективно да се справят с бъдещите неуспехи.
Повишено дълголетие
В ретроспективно проучване участват 34 здрави бейзболни играчи от Залата на славата, играли между 1900 и 1950. Оптимистите измежду тях са живели значително по-дълго. Други проучвания показват, че оптимистичните пациенти с рак на гърдата имат по-добро качество на живот от песимистичните и безнадеждни пациенти.
По-малко стрес
Оптимистите също са склонни да изпитват по-малко стрес от песимистите или реалистите. Тъй като вярват в себе си и своите способности, те очакват да се случват хубави неща. За тях отрицателните събития са незначителни пречки, които лесно могат да бъдат преодолени, а положителните събития са доказателство за по-нататъшно благополучие. Вярвайки в себе си, те също така поемат повече рискове и създават повече положителни събития в живота си.
Изследванията показват, че оптимистите са по-активни в управлението на стреса. Те предпочитат подходи, които намаляват или премахват стресорите и техните емоционални последици. Тъй като оптимистите работят по-усилено в управлението на стреса, те са и по-малко стресирани.
Потенциални клопки
Оптимизмът обикновено е положителна характеристика, която носи редица ползи за физическото и психическото здраве. Но това не означава обаче, че няма потенциални клопки. Някои от начините, по които оптимизмът може да ни навреди, включват:
- Пристрастност към оптимизма: Понякога прекомерният оптимизъм може да накара хората да надценят вероятността за хубавите неща. Пристрастието към оптимизма предполага, че хората често подценяват риска си от негативни резултати. Това понякога може да накара хората да се впуснат в рисковано поведение, което всъщност увеличава шансовете им за лоши резултати.
- Лоша оценка на риска: Когато хората са прекалено оптимистични за нещо, е по-малко вероятно да помислят за всички потенциални рискове и да предприемат стъпки за смекчаване на евентуални проблеми. Това в крайна сметка прави по-вероятно усилията им да се провалят или да се сблъскат със сериозни препятствия по пътя.
- Токсична позитивност: Понякога хората са склонни да надценяват положителните чувства, като пренебрегват или дори потискат негативните. Това може да накара хората да неглижират емоционалните преживявания на някой, който минава през труден период.
Оптимистите могат да избегнат някои от тези клопки, като се фокусират върху поддържането на здравословен, реалистичен подход към позитивността.
Вместо да се фокусираме само върху „позитивното“ и игнорирането на останалите емоции, целта трябва да бъде да се опитаме да погледнем от добрата страна, като същевременно признаваме трудностите на ситуацията.