Когнитивното пристрастие – видове и причини

Когнитивното пристрастие е системна грешка в мисленето, която възниква, когато обработваме и интерпретираме информация в заобикалящия ни свят, и засяга решенията и преценките ни.

Човешкият мозък е мощен инструмент, но при спазване на определени ограничения. Когнитивните пристрастия често са резултат от опита на мозъка ни да опрости обработката на информация. Пристрастията работят като базови правила, които ни помагат да разберем света и да вземем решения относително бързо.

• Някои от тези пристрастия са свързани с паметта. Начинът, по който си спомняме дадено събитие, може да бъде предубеден по редица причини и това от своя страна може да доведе до предубедено мислене и вземане на решения.
• Други когнитивни пристрастия може да са свързани с проблеми с вниманието. Тъй като вниманието е ограничен ресурс, хората трябва да бъдат избирателни относно това, на което обръщат внимание в света около тях.

Така фините пристрастия могат да се прокраднат и да повлияят на начина, по който виждаме и мислим за света.

Концепцията за когнитивно пристрастие е въведена за първи път от изследователите Амос Тверски и Даниел Канеман през 1972 г. Оттогава изследователите са описали редица различни видове пристрастия, които засягат вземането на решения в широк спектър от области. В това число и социално поведение, познание, поведенческа икономика, образование, управление, здравеопазване, бизнес и финанси.

Когнитивно пристрастие или логическа заблуда

Хората понякога бъркат когнитивните пристрастия с логическите заблуди, но двете не са еднакви. Логическата заблуда произтича от грешка по логичен аргумент. Когнитивното отклонение се корени в грешки при обработката, често произтичащи от проблеми с паметта, вниманието и други умствени грешки.

Признаци

Всички проявяват когнитивни пристрастия. Може да е по-лесно да се забележи в другите, но е важно да знаете, че това е нещо, което влияе и на вашето мислене. Някои признаци, че сте повлияни от някакъв тип когнитивни пристрастия, включват:

• Обръщате внимание само на новини, които потвърждават вашето мнение;
• Обвинявате външни фактори, когато нещата не вървят по вашия начин;
• Приписвате успеха на другите хора на късмет, но вземане на личен кредит за собствените си постижения;
• Смятате, че всички останали споделят вашите мнения или убеждения;
• Научавате малко за дадена тема и приемете, че знаете всичко необходимо за нея;

Правейки преценки за света около нас, обичаме да мислим, че сме обективни, логични и способни да приемаме и оценяваме цялата информация. За съжаление тези пристрастия понякога ни спъват, което води до лоши решения и преценки.

Видове

Научете повече за някои от най-често срещаните видове когнитивни пристрастия, които могат да изкривят вашето мислене.

• Пристрастност между актьора и наблюдателя: Това е тенденцията да приписваме собствените си действия на външни причини, а поведението на другите на вътрешни причини. Например, приписваме високото си ниво на холестерол на генетиката, а смятаме, че при другите причината е лоша диета и липса на упражнения.
• Пристрастие към закрепването: Това е тенденцията да разчитаме твърде много на първата информация, която научаваме. Например, ако разберем, че средната цена за автомобил е определена стойност, ще смятаме, че всяка по-ниска сума е добра сделка. Можем да използваме това пристрастие, за да повлияем на другите, като първи представим оферта за разглеждане.
• Пристрастие към вниманието: Това е тенденцията да се обръща внимание на някои неща, като същевременно се пренебрегват други. Например, когато вземаме решение коя кола да купим, може да обърнем внимание на външния вид и усещането, но да пренебрегнем безопасността.
• Евристичност на наличността: Това дава по-голяма стойност на информацията, за която се сещаме най-бързо. Имаме по-голямо доверие на тази информация и сме склонни да надценяваме вероятността за грешки.
• Пристрастие към потвърждението: Това благоприятства информацията, която съответства на съществуващите ни убеждения и отхвърля доказателства, които не съответстват.
• Ефект на фалшивия консенсус : Това е тенденцията да се надценява доколко другите хора са съгласни с нас.
• Функционална фиксираност: Това е тенденцията да виждаме обектите като работещи само по определен начин. Например, ако нямаме чук, няма да се сетим, че можем да забием пирон и с голям гаечен ключ. Това може да се разпростре и върху хората – например не осъзнаването, че личен асистент има умения да бъде в ролята на лидер.
• Halo ефект: Цялостното ни впечатление за човек влияе върху това как се чувстваме и мислим за неговия характер. Това се отнася особено за физическата привлекателност, влияеща върху това как оценяваме останалите качества.
• Ефект на дезинформация: Това е тенденцията информацията след събитието да пречи на паметта за първоначалното събитие. Лесно е паметта ни да бъде повлияна от това, което чувате за събитието от околните. Познаването на този ефект води до недоверие към информацията на очевидци.
• Пристрастност към оптимизма: Тази пристрастност ни кара да вярваме, че е по-малко вероятно да страдаме от нещастия и по-вероятно да постигнем успех, отколкото вашите връстници.
• Самообслужваща пристрастност: Това е тенденцията да обвиняваме външни сили, когато се случват лоши неща, и да си приписваме заслугите, когато се случват хубави. Например, когато спечелите на покер, това се дължи на умението ни, докато загубата се дължи на лошите карти.
• Ефектът на Дънинг-Крюгер: Това е когато вярваме, че сме по-умни и по-способни, отколкото сме в действителност. Например, когато човек не може да разпознае собствената си некомпетентност.

Понякога множество пристрастия могат да въздействат върху нашите решения и мислене. Например, можем да запомним събитие погрешно (ефектът на дезинформация) и да приемем, че всички останали споделят същия спомен за случилото се (ефектът на фалшивия консенсус).

Причини

Ако трябва да помислим за всеки възможен вариант, когато вземаме решение, дори най-простият избор ще ни коства твърде много време. Поради огромната сложност на света около нас и количеството информация, понякога е необходимо да разчитаме на някои умствени преки пътища, които ни позволяват да реагираме бързо.

Когнитивните пристрастия могат да бъдат причинени от различни неща, но именно тези преки пътища, известни като евристика, често играят основна роля. Въпреки че често могат да бъдат изненадващо точни, те могат да доведат и до грешки в мисленето.

Други фактори, които също могат да допринесат за тези пристрастия:

• емоции;
• индивидуални мотиви;
• ограничения на способността на ума да обработва информация;
• социален натиск;

Когнитивното пристрастие може също да се увеличи, когато хората остаряват поради намалената когнитивна гъвкавост.

Въздействие на когнитивното пристрастие

Когнитивните пристрастия могат да доведат до изкривено мислене. Убежденията в теорията на конспирацията например често са повлияни от различни пристрастия. Когнитивните пристрастия обаче не са непременно лоши. Психолозите вярват, че много от тези пристрастия служат на адаптивна цел: Те ни позволяват да вземаме решения бързо. Това може да бъде жизненоважно, ако сме изправени пред опасна или заплашителна ситуация.

Например, ако вървите по тъмна алея и забележите тъмна сянка, която сякаш ви следва, когнитивното пристрастие може да ви накара да предположите, че това е обирджия и че трябва да излезете на светло възможно най-бързо. Тъмната сянка може просто да е била причинена от развяващ се на вятъра флаг. Разчитането на умствени преки пътища обаче често може ни измъква от опасност в ситуации, при които трябва да се реагира бързо.

Съвети за преодоляване на когнитивното пристрастие

Изследванията показват, че когнитивното обучение може да помогне за минимизиране на когнитивните пристрастия в мисленето. Някои неща, които можем да направим, за да преодолеем пристрастията влияещи на мисленето ни, включват:

• Да осъзнаваме пристрастията си: Помислете как те могат да повлияят на вашето мислене. В едно проучване изследователите предоставят обратна връзка и информация на участниците. Така им помагат да разберат пристрастията си и как те влияят върху решенията им. Резултатите показват, че този тип обучение ефективно намалява ефектите на когнитивното пристрастие с 29%.
• Да имаме предвид факторите, които влияят на решенията ни: Има ли фактори като прекомерна самоувереност или личен интерес? Мисленето за влиянието върху вашите решения може да ви помогне да направите по-добър избор.
• Оспорване на нашите пристрастия: Ако забележите, че има фактори, влияещи върху избора ви, съсредоточете се върху активното оспорване на вашите пристрастия. Кои са някои фактори, които сте пропуснали? Отдавате ли твърде много значение на определени фактори? Пренебрегвате ли съответната информация, защото тя не подкрепя вашето виждане? Мисленето за тези неща и оспорването на пристрастия ви прави по-критичен.

Намаляването на когнитивните пристрастия може също да бъде от полза при лечението на някои психични заболявания. Терапията за модифициране на когнитивното пристрастие (CBMT) е лечебен подход. Той е основан на процеси, предназначени да намалят когнитивните пристрастия. Тази форма на терапия се използва за лечение на зависимости, депресия и тревожност.