Един от основните жизнени признаци на човешкото тяло е броят вдишвания за една минута. Това наричаме скорост на дишане. Нормалната честота за възрастни е 12-16 вдишвания в минута, като при децата варира според възрастта.
В тази статия ще обсъдим как се измерва дихателната честота, факторите, които ѝ влияят и кога е необходима консултация с лекар.
Photo by Pablo Orcaray on Unsplash
Нормална скорост на дишане при възрастни
При възрастни нормалната скорост на дишане е приблизително 12 до 16 вдишвания в минута. Това е един от важните жизнени признаци, който може да сигнализира за потенциално по-сериозно състояние.
Ако честотата на дишане е под нормата, може да е налице дисфункция на централната нервна система.
С напредване на възрастта дихателната честота се променя естествено. Ставаме по-податливи на заболявания и дисфункция на органите, а някои от тях са тясно свързани с дихателното здраве и могат да променят тази честота.
Нормална скорост при децата
Нормалната скорост на дишане при децата варира според възрастта им. Например:
| Възраст | Честота (вдишвания в минута) |
| 0 – 1 години | 30 – 60 |
| 1 – 3 години | 24 – 40 |
| 3 – 6 години | 22 – 34 |
| 6 – 12 години | 18 – 30 |
| 12 – 19 години | 12 – 16 |
Как се измерва скорост на дишане
Можем да измерим дихателната си честота в три лесни стъпки.
- нагласете таймер за 1 минута;
- останете в пълен покой – седнали или легнали;
- стартирайте таймера и засечете броя вдишвания за 1 минута;
Най-често срещаните фактори, които може да повлияят на измерването са:
- емоционално състояние;
- физическо натоварване;
- вътрешна температура;
- здравословен статус;
Какво измерваме определяйки своята скорост на дишане
Дишането е метаболитен процес на приемане на кислород и отделяне на въглероден диоксид. Той се контролира от, така наречената, дихателна дистрибуция. Тя е разделена на три системи: неврален централен контрол, сензорно въвеждане и мускулен ефект.
Невронната централна система за управление задава скоростта на вентилация и обема на входящия въздух. Сетивната система дава информация на централната нервна система за тези функции. Мускулната система движи белите дробове в съответствие с входните сигнали.
Тези системи работят заедно, за да създадат процес, който обменя двупосочно въздуха.
При издишване отделяме въздух с ниско съдържание на кислород и богат на въглероден диоксид. Когато вдишваме, поемаме много кислород с малко въглероден диоксид. Обменът на тези елементи е важен за метаболитните процеси на клетъчно ниво.
Дихателното задвижване е тясно обвързано с централната нервна система. Когато тя е променена или увредена, това се отразява на нормалната скорост на дишане.
Например инсулт, който причинява увреждане на мозъчните стъбла, може да повлияе на дишането. Наркотиците, също потискат централната нервна система и влияят на дишането.
Вижте още: Задържане на дъха – дихателен тест №2
Има и други фактори извън тези, които ще разгледаме по-долу.
Какво може да забави скоростта ни на дишане
1. Алкохол
Алкохолът засяга централната нервна система. Ефектът му се увеличава пропорционално на консумираното количество. Приблизително четири до шест чашки (по 50 г) алкохол са достатъчни, за да повлияят негативно върху работата на централната нервна система.
2. Наркотици
Наркотиците оказват сериозно влияние върху централната нервна система. Някои действат като депресанти, докато други са стимуланти. Ефектът се наблюдава в цялата система – от кръвно налягане до скорост на дишане.
Известно е, че марихуаната, халюциногените и опиатите влияят на дихателната честота. Смъртта от предозиране с опиати ежедневно отнемат повече от 130 живота в Съединените щати. Много често причината е променено или дисфункционално дишане.
3. Метаболитни проблеми
Хипотиреоидизмът се причинява от намалена функционалност на щитовидната жлеза, чиито хормон играе важна роля в много телесни процеси, включително дишането.
Хипотиреоидизмът може да отслаби мускулите на белите дробове, затруднявайки дишането и понижавайки нормалната скорост на дишане.
Според някои изследвания, инсултът е отговорен за смъртта на 140 000 американци всяка година. Едно от често срещаните усложнения е именно дисфункция на дихателната система.
Промените в дихателната честота могат да бъдат от незначителни до тежки, в зависимост от инсулта. Леките дихателни промени могат да доведат до нарушения на съня, например сънна апнея. По-сериозните респираторни нарушения водят и до по-тежки усложнения, като необходимост от дихателна тръба.
5. Сънна апнея
Сънната апнея е състояние, при което дишането ни се нарушава по време на сън. Обструктивната сънна апнея и Централната сънна апнея са двата основни типа на това състояние.
Централната апнея възниква, когато зоната на централната нервна система, която контролира дишането, не изпраща правилните сигнали по време на сън. Това може да бъде причинено от фактори като инсулт, сърдечна недостатъчност или определени лекарства.
Какво може да повиши дихателната скорост
1. Треска
Треската е една от нормалните реакции на тялото при борба с инфекция. Симптомите на треска са гореща кожа, изпотяване, треперене и т.н. Тя може да причини учестено дишане, тъй като тялото се опитва да се охлади.
2. Дехидратация
Дехидратираме се, когато не приемаме достатъчно вода, за да задоволим нуждите на тялото.
Когато сме дехидратирани, нивото на течности се понижава достатъчно, за да промени концентрацията на електролити. Това може да повлияе обмена на важни газове в белите дробове, причинявайки повишаване на дихателната честота.
3. Астма
Астмата е състояние, характеризиращо се със стеснени, възпалени и изпълнени със слуз дихателни пътища. Често е трудно да влезе достатъчно въздух в белите дробове, тъй като излишната слуз ги блокира допълнително. Това води до намален достъп на кислород и от там до учестено дишане, в опит да се компенсира недостига на въздух.
4. ХОББ и други белодробни състояния
Хроничната обструктивна белодробна болест или ХОББ е набор от състояния, които се характеризират с дългосрочно увреждане на белите дробове. Например:
- емфизема;
- хроничен бронхит;
- рефрактерна астма;
Подобно на астмата, възпалението в лигавицата на белите дробове с ХОББ затруднява получаването на достатъчно кислород. Тъй като тялото се опитва да увеличи консумацията на кислород, честотата на дишане се променя.
5. Сърдечни състояния
Сърцето е тясно обвързано с дишането – работещо съвместно с белите дробове, то циркулира кислородна кръв към жизненоважните органи на тялото.
При сърдечно заболяване тази функция се влошава и не може да изпомпва достатъчно кръв. При това положение, тялото не получава необходимия кислород и дишането се учестява.
6. Свръхдоза
Стимулиращите лекарства влияят на определени невротрансмитери в мозъка. Един от тези невротрансмитери, норепинефрин, играе роля в дихателната честота. Предозирането с определени лекарства, особено стимуланти, може да доведе до повишена честота на дишане.
7. Инфекции
Белодробните инфекции причиняват възпаление на дихателните пътища и белите дробове, което затруднява дишането. Когато тялото не е в състояние да прави дълги дълбоки вдишвания, засилва дишането, за да компенсира приема на кислород.
8. Тревожност или панически атаки
Хипервентилацията е често срещан симптом на тревожност и панически атаки. По време на паническа атака се активира реакцията на “борба или бягство”, която подготвя тялото за „бой“ или „отстъпление„. Организмът се подготвя за извънредна ситуация и се ускоряват сърдечната честота, кръвното налягане и дишането.
9. Преходна тахипнея (кърмачета)
Това остро състояние се среща при новородени и се характеризира с бързо, понякога затруднено дишане. Докато новородените поемат първите си вдишвания, течността, която е била в белите дробове, се изхвърля навън. Когато бебето не може да изхвърли течността изцяло, неговата скорост на дишане се увеличава, за да поеме повече кислород.
Преходната тахипнея обикновено се изчиства в рамките на няколко дни, но понякога изисква допълнително наблюдение в болницата след раждането.
Кога да се обърнем към лекар
Ако продължително време дихателната ни честота е ниска, това може да доведе до усложнения като нисък кислород в кръвта, ацидоза или дихателна недостатъчност. В допълнение, повишената или намалена честота на дишане често подсказва за основните болестни състояния.
Важно е да посетите лекар при следните симптоми:
- бързо дишане – над 20 вдишвания в минута при възрастни;
- бавно дишане – под 12 вдишвания в минута при възрастни;
- честота на дишане, която е извън нормата при децата;
- симптоми на астма или белодробна инфекция, като кашлица, хрипове и слуз;
- симптоми на нарушение на щитовидната жлеза, като суха кожа, оредяване на косата и умора;
Ако подозирате, че промяната в дишането се дължи на предозиране или отравяне, незабавно се обърнете към най-близкото отделение за спешна помощ.
Обобщено за нормалната скорост на дишане
Нормалната скорост на дишане при възрастните попада в границите от 12 до 16 вдишвания в минута. За децата тя зависи от възрастта им. Ако се притеснявате, че дишането ви не е нормално, посетете вашия лекар. Той може да диагностицира други състояния и причини.