Най-трудният момент е да се почувстваме разбрани при цялото заклеймяване и неразбиране на понятието паник атака. Знаем ли изобщо какво представлява паник атаката?
Здравето и благосъстоянието носят различен заряд за различните хора. Всеки има своята история и разбиране. Ето и един разказ от първо лице.
Photo by Andrea Piacquadio from Pexels
Бях на 19, когато за пръв път получих паник атака.
Прибирах се от столовата към стаята си в общежитието. Не можах да разбера какво точно се случва. Какво предизвика зачервяването на лицето ми, задъхването и внезапната поява на силен страх. Разплаках се, обвих ръце около тялото си и се затичах към стаята.
Току-що бях се преместил в нея и я делях с още двама студенти. Нямаше къде да отида. Никъде не можех да скрия срама си от внезапно връхлетелите ме емоции. Така че просто се свих на леглото с лице към стената.
Какво беше това?! Защо се случваше?! Как да го спра?!
Бяха нужни години на терапия, образование и разбиране на предубежденията около психичните заболявания, за да успея да си изясня цялата картина. В крайна сметка разбрах. Интензивният прилив на страх и ужас, който вече много пъти съм изпитвал, се нарича паническа атака.
Има много погрешни схващания за това какво представляват и се как се усещат пристъпите на паника. Част от разбиването на предубежденията около тези преживявания е изследването на паническите атаки и отделянето на фактите от измислицата.
Мит: Всяка паник атака има едни и същи симптоми.
Реалност: Паник атаката е различна при всеки човек и зависи основно от личния опит и преживявания.
Обичайните симптоми включват:
- недостиг на въздух;
- ускорено сърцебиене;
- усещане за загуба на контрол или безопасност;
- болка в гърдите;
- гадене;
- виене на свят;
Симптомите са много и различни и е твърде вероятно да почувстваме някои от тях, но не всички. За да разберем това, трябва да разберем първо какво представлява паник атаката.
При мен паническите атаки често започват с прилив на горещина и зачервяване на лицето. Следва интензивен страх, повишен сърдечен ритъм и плач без конкретна причина. Дълго време се чудех дали мога да нарека това, което преживявах, паническа атака. Опитвах се да приема, че съм просто драматичен.
В действителност паниката може да изглежда по много различни начини. Независимо какъв етикет ще ѝ сложим, заслужаваме да получим помощ.
Мит: Паник атаките са просто преиграване и умишлено драматизиране.
Реалност: Противно на предубежденията, паник атаките не са нещо, което хората могат да контролират. Не знаем точно какво ги причинява. Знаем обаче, че често се предизвикват от стресови събития, психични заболявания или промени в околната среда.
Паник атаките са неприятни, неволни и се появяват често без предупреждение.
Повечето хора, имат много силно вътрешно съпротивление срещу идеята да потърсят съвет. Те изпитват срам и се страхуват от паник атаки на публично място или в присъствието на други хора.
Преди, когато почувствах приближаването на паническа атака, си тръгвах по възможно най-бързия начин. Бързах да се прибера вкъщи колкото е възможно по-скоро, за да не се чувствам засрамен пред хората. Другите често са ми казвали неща като „Няма защо да се разстройваш!“ или „Не можеш ли просто да се успокоиш?“ Така обикновено се разстройвам още повече и съвсем се отдалечава момента на успокояване. Това е абсолютното неразбиране за това какво представлява паник атаката!
Най-доброто, което можете да направите за човек с паническа атака, е директно да го попитате от какво се нуждае и как най-добре да му помогнете.
Ако приятел или любим човек, изпитва често панически атаки, постарайте се в спокоен момент да го попитате какво би искал. С какво вие или околните бихте могли да му помогнете в такъв момент. Често тези хора могат сами да определят и да споделят това, което ги успокоява и връща към нормално състояние.
Мит: Хората с панически атаки, се нуждаят от медицинска помощ.
Реалност: Може да е плашещо да наблюдавате някой, който изпитва паническа атака. Важно е обаче да запомните, че той не е в непосредствена опасност. Най-доброто, което можете да направите, е да останете спокойни.
Добре е да можете да помогнете на някой да разграничи паническа атака от сърдечен удар. Все пак хората, които обикновено ги преживяват са в състояние да определят разликата сами.
Ако сте около някой, преживяващ паническа атака и вече сте говорили за нуждата му от подкрепа, просто уважете желанието му. Какъвто и отговор да ви е дал, трябва да му повярвате, ако е преценил, че може да се справи сам.
Много хора развиват добри умения и трикове за спиране на паническите атаки и имат готов план за действие при нужда.
Знам точно какво да направя, за да се погрижа за себе си в подобни ситуации. Често ми трябва просто малко време, за да направя необходимите нещата – без да се притеснявам от преценката на околните.
Мит: Само хората с диагностицирано психично заболяване изпитват панически атаки.
Реалност: Всеки може да изпита паническа атака, дори без психично заболяване.
Някои хора са изложени на по-голям риск от преживяване на множество панически атаки през целия си живот. Включително хора със семейна история на панически атаки или история на насилие или травма в детството. Следните диагнози също повишават риска от паник атаки:
- паническо разстройство;
- генерализирано тревожно разстройство (ГТР);
- посттравматично стресово разстройство (ПТСР);
Хората, които не отговарят на тези критерии, все още са изложени на риск. Особено след травматично събитие, ако са в стресова работна или училищна среда, изпитват недостиг на сън, храна или вода.
Поради тази причина е добре всички да имат обща представа за това как се усеща една паник атаката. Както и какво е най-доброто, което могат да направят, за да се върнат към спокойно състояние.
Разбирането на това какво представлява паник атаката и научаването как най-добре да се справим с нея съкращава дългия път в разбиването на стереотипите около психичните заболявания. То улеснява един от най-трудните моменти при паник атаките – да обясниш на околните какво се е случило или се случва.
Предубежденията към психичните заболявания са често най-трудната част за справяне в ситуации, когато някой вече преживява паник атака.
Поради тази причина е толкова важно да се научим да разграничаваме мита от реалността. Както за хората, които изпитват панически атаки, така и за тези, които искат да разберат как да им помогнат.
В заключение
Постоянно се впечатлявам от начина, по който приятелите ми, които са си направили труда да научат малко за тревожността и паническите атаки, реагират, когато получа криза.
Подкрепата, която получавам, е невероятна. От просто спокойно седене с мен, докато съм разстроен, до обясняване на нуждите ми на околните, когато самият аз не мога да говоря. Аз съм изключително благодарен на всички мои приятели и съюзници, които ми помагат да се ориентирам и справя с проблема. Въпреки, че никой от тях нямаше никаква представа преди това какво представлява паник атаката!