Синдрома на отнемане – помощ и поддръжка

Пост-остър синдром на отнемане (PAWS) или просто синдрома на отнемане, наричаме състоянието, когато продължително време изпитваме симптоми на отнемане на наркотици. Това може да продължи седмици, месеци или дори години, въпреки че сме завършили програма за лечение на наркомании и вече сме „чисти“.

Кои наркомании могат да доведат до синдрома на отнемане?

Пост-остър синдром на отнемане обикновено се наблюдава след отказване от алкохол, бензодиазепинов транквилизатор или наркотично вещество (опиоид), като хероин.

Около 90% от пристрастените към опиоиди, изпитват някаква степен на синдрома на отнемане. Същият се среща и при около 75% от излекуваните от алкохолна зависимост. Въпреки това може да се появи и след отказването от други пристрастяващи вещества.

Хората, които се възстановяват от злоупотреба с бензодиазепини, изпитват синдрома на пост-остро отнемане най-често и за най-дълги периоди от време. Понякога дори в продължение на години.

Причини

Точната причина или причини все още не са известни, но те продължават да бъдат изследвани. Понастоящем учените вярват, че пристрастяването към физическите промени в мозъка, особено свързаните с повишаване толерантността на човек към веществото, продължават да причиняват симптоми на отнемане дори след приключване на възстановяването.

Те също така изследват способността на мозъка на използващия наркотици да се справя със стреса, която може да намалее при дългосрочна злоупотреба с наркотици, както и по време на отнемане. Това увеличава шансовете за получаване на повтарящи се симптоми на отнемане.

Симптоми на синдрома на отнемане

Като цяло симптомите на пост-острия синдром на отнемане са подобни на тези на тревожност и разстройства на настроението. Те могат да варират от леки до тежки при един и същ човек. Могат и да изчезнат изцяло за определен период от време и след това да се появят отново.

Някои от най-честите симптоми включват:

• проблеми със задачи за мислене (когнитивни), като решаване на проблеми, учене или упражнения на паметта;
• раздразнителност;
• тревожност или паника;
• депресия;

По-рядко човек може да изпита:

• обсесивно-компулсивно поведение;
• проблеми със социалните взаимоотношения;
• желание за пристрастяващото вещество, което е използвал;
• песимизъм или липса на интерес (апатия);
• нарушения на съня;
• повишена чувствителност към стрес;

Стресът може да влоши всеки от тези симптоми, но това може да се случи и без конкретна видима причина.

Лечение

Медикаментът Акампрозат е често използван за подпомагане на възстановяване след алкохолизъм. Понякога обаче може да бъде ефективен и при справяне със симптомите на синдрома на отнемане.

Може да се наложи лечението да се удължи в зависимост от това колко продължителни са симптомите. Възможно е също да включва и други лекарства и консултации, използващи различни методи на поведенческа терапия.

Съвети за справяне със синдрома на отнемане

Ако се борите с пост-остър синдром на отнемане, може да ви помогне следното:

• някои от методите, които сте използвали за преминаване през периода на остро отнемане, могат да помогнат и в тази ситуация;
• споделяйте по-честно за вашите симптоми и чувства с разбиращ приятел или терапевт;
• научете за вашата  зависимост; по-доброто разбиране на ситуацията ще ви помогне да придобиете по-добра перспектива за текущия проблем;
• опитайте с духовността; повечето хора имат духовна страна, за която може и да не знаят много; възможно е да откриете, че вашата духовност ви носи смисъл и комфорт в този труден момент;
• работете за умереност и баланс във всяка област от живота си;

Посрещане на предизвикателството

Хората, които преминават през болезнените и трудни преживявания от наркоманиите, детоксикацията и лечението при отнемане, смятат, че са изстрадали достатъчно за постигането на целта за възстановяване.

И все пак синдрома на отнемане вероятно все още предстои. Да, предизвикателство е да се справите с повторение на симптомите, но те са управляеми с комбинацията от ефективно лекарство и поддържаща терапия.