Ранната алкохолна толерантност може да сигнализира за бъдещи проблеми. Ако за определен период от време пием достатъчно количество алкохол, можем да развием толерантност към някои от неговите ефекти. Ако пием достатъчно дълго, може да усетим, че количеството, което обикновено поемаме, вече не води до предишния ефект.
С други думи, ако сме развили алкохолна поносимост, трябва да пием все по-големи количества алкохол, за да почувстваме същите ефекти.
Толерантността към въздействието на алкохола може да повлияе на поведението и последствията от пиенето по много начини:
- провокира все по-голямата консумация на алкохол;
- допринася за алкохолната зависимост;
- причинява увреждане на органите;
- влияе върху изпълнението на задачите;
- допринася за неефективността на лекарствата;
- увеличава токсичността на някои лекарства;
- допринасят за риска от алкохолизъм;
Photo by Michal Lizuch from Pexels
Функционална алкохолна толерантност
Функционалната толерантност е, когато мозъчните функции се адаптират, за да компенсират нарушенията, причинени от алкохола в поведението и телесните функции.
Познавате ли някой, който може да консумира големи количества алкохол и да не проявява явни признаци на интоксикация? Това е така, защото този човек е развил функционална толерантност към алкохола.
Някой може да е пил достатъчно, за да да проявява поведенчески признаци, но не го прави. Толерантността му към алкохола е това, което му позволява да пие все по-големи количества без видим ефект.
Проблемът е, че по-високото ниво на консумация може да доведе до развитие на физическа зависимост от алкохола и увреждане на органи.
Изследванията установяват, че функционалната толерантност може да не се развие със същата скорост за всички ефекти на алкохола. Например, някой може бързо да развие функционална толерантност към умствените функции, като решаване на пъзели, но не и за задачи, изискващи координация око-ръка, като шофиране на превозно средство.
Различни видове алкохолна толерантност
Понякога хората бързо развиват толерантност към неприятните ефекти на интоксикацията, като гадене или замаяност. В същото време обаче не развиват такава към приятните ефекти. Това може да доведе до повишена консумация на алкохол.
Съществуват различни видове функционална толерантност към алкохола, които се предизвикват от различни фактори и влияния.
Остра алкохолна толерантност
Когато човек развие толерантност към ефектите на алкохола по време на една сесия на пиене, това се нарича остра толерантност. Пиещият може да изглежда по-опиянен в ранните етапи на питейната сесия, отколкото към края.
Острата толерантност обикновено се превръща в „чувство“ на интоксикация, но не с всички ефекти на алкохола. Следователно човек може да бъде предразположен да пие повече, което да наруши телесните функции, които не развиват остра толерантност.
Толерантност, зависима от околната среда
Изследванията установяват, че толерантността към алкохола може да се ускори, ако пиенето в продължение на поредица от сесии е винаги в една и съща среда или е придружено от едни и същи сигнали. Когато човек консумира алкохол на едно и също място пулсът му се увеличава в по-малка степен, отколкото ако е в нова среда.
„Социалните пиячи„, на които е била дадена задача за координация око-ръка, се представят по-добре, ако са пили в среда, подобна на бар, вместо в офиса. Изследователите стигат до заключението, че сме по-толерантни към алкохола в бара, поради сигналите свързани с пиенето. Това се нарича толерантност, зависима от околната среда.
Придобита алкохолна толерантност
Толерантността към алкохола може да се ускори и чрез практикуване на задачи, докато сте под въздействието на алкохол. Човек може да е репетирал задачата си само мислено след пиене на алкохол. Той обаче развива същото ниво на толерантност като тези, които извършвали задачата физически след като са пили.
Това се нарича поведенческа повишена или придобита толерантност.
Наградите могат да повлияят на толерантността
Научената толерантност може да се ускори и от очакването за награда. Едно проучване установява, че хората, които са знаели, че ще получат пари за успешното изпълнение на дадена задача под въздействие, развиват толерантност по-бързо, отколкото когато не очакват възнаграждение.
Как това се отнася за ситуациите в реалния живот?
Повтарящото се шофиране по същия път до дома в нетрезво състояние може да накара водача да развие толерантност към задачата и да намали причинените от алкохола увреждания. Въпреки това, тази толерантност към тази конкретна задача не може да се прехвърли върху нова задача.
Например, ако водачът срещне неочаквани ситуации, заобикаляне или промяна в условията на шофиране. В този случай, той губи всяка придобита по-рано толерантност към нарушаване на шофьорските си умения от алкохол.
Толерантност, независима от околната среда
Функционалната толерантност към алкохола може да се развие независимо от влиянието на околната среда при излагане на големи количества алкохол. Използвайки значително по-големи количества, изследователите установяват, че лабораторните животни развиват толерантност независимо от средата, в която им е даван алкохол.
Това се нарича толерантност, независима от околната среда.
Поносимост на метаболизма
Толерантността на метаболизма възниква, когато определена група чернодробни ензими се активира след период на хронично пиене, което води до по-бързо елиминиране на алкохола от тялото.
Това активиране на чернодробните ензими увеличава разграждането на алкохола. Така намалява времето, през което алкохолът е активен в системата и съответно продължителността на интоксикация.
Поносимостта на метаболизма уврежда черния дроб
Когато хроничното пиене активира тези ензими, обаче, това причинява здравословни проблеми. Влиянието се простира и върху метаболизма на други вещества и лекарства. Това води до възможни вредни ефекти, включително увреждане на черния дроб.
Проучванията също така установяват, че метаболитната толерантност води до неефективност на някои лекарства дори при възстановяващи се алкохолици.
Алкохолна толерантност и предразположеност към алкохолизъм
Изследванията разкриват, че някои аспекти на толерантността към алкохола са генетични. Няколко проучвания сравняват синове на бащи алкохолици и синове на непиещи мъже. Те откриват различия в толерантността, които влияят на поведението при пиене.
Някои проучвания сочат, че синовете на бащите алкохолици се влияят по-слабо от алкохола, отколкото синовете на непиещите.
Други проучвания установяват, че синовете на бащите алкохолици проявяват остра толерантност към алкохола. Т.е. изпитват приятните ефекти в началото на питейните сесии, но не изпитват негативните ефекти на алкохола на по-късен етап.
Генетичното предразположение към алкохолна толерантност може да допринесе за повишена консумация на алкохол и риск от алкохолизъм.
Сигнали за алкохолна толерантност и риск от нарушения на употребата на алкохол?
Развиването на алкохолна толерантност може да е сигнал, че човекът е изложен на риск от развитие на проблеми, свързани с алкохола. Независимо дали е син на алкохолик или не.
Познавате ли някой, който „държи на пиене“ или който пие големи количества алкохол, без да проявява външни признаци на интоксикация? Вероятно този човек е развил някакъв вид алкохолна толерантност. Това го излага на риск от бъдещи усложнения на употребата на алкохол.