Причини, поради които взимаме лоши решения

Колко решения средно смятате,че взимаме на ден? Десетки? Може би стотици? Психолозите вярват, че всъщност са хиляди. Нищо чудно тогава, че се понякога взимаме лоши решения, но как можем да повлияем на процеса?

Някои от тези избори имат огромен дългосрочен ефект върху живота ни (като например дали да отидем в колеж, да се оженим или да имаме деца). Други са относително тривиални (като например дали да имаме сандвич с шунка или пуйка за обяд). Някои се оказват наистина добри (специалност в колеж, която след това води до добра кариера), докато други в крайна сметка не са толкова сполучливи (сандвича с пилешко беше ужасен и разстрои стомаха ви).

Така че, докато се взираме в някои от лошите избори, които сме направили, може да се питаме защо точно сме взели тези решения, които изглеждат толкова неползотворни в ретроспекция.

Защо сме се оженили за човек, който никак не ни подхожда? Защо взехме тази скъпа малка кола, когато имаме четири деца и се нуждаем от по-голямо превозно средство? За какво сме мислили, когато сме купували тези ужасни дънки с висока талия миналата есен?

Разбира се, че вероятно ще продължим да вземаме  лоши решения. Можем обаче да придобием по-задълбочено разбиране за процеса, който стои зад тези избори. Има редица фактори, които допринасят за лошия избор. Знанието как работят и влияят на мисленето ни може да ни помогне да променим нещата в бъдеще.

Психологичните преки пътища могат да ни препънат

Ако трябваше да обмислим всеки възможен сценарий за всяко възможно решение, вероятно нямаше да свършим много за един ден. За да взимаме решенията бързо и икономично, нашият мозък разчита на редица когнитивни преки пътища, известни като евристика . Тези умствени правила ни позволяват да правим преценки доста бързо. Тя често е и доста точна, но те също могат да доведат до грешно мислене и лоши решения.

Един пример за това е подъл малък умствен пряк път, известен като анкериращо пристрастие. В много различни ситуации хората използват начална отправна точка като котва, която след това се коригира, за да даде окончателна оценка или стойност. Например, ако купувате къща и знаете, че жилищата във вашия целеви квартал обикновено се продават на средна цена от $ 358 000, вероятно ще използвате тази цифра като основа за договаряне.

В класически експеримент на изследователите Амос Тверски и Даниел Канеман участниците са помолени да завъртят колело на късмета, което предлага числа между 0 и 100. След това да отговорят колко страни в Африка принадлежат към ООН. Получилите голям брой на колелото на късмета, са по-склонни да предположат, че в ООН има много африкански държави. Докато получилите по-малък брой, вероятно ще дадат много по-ниска оценка.

И така, какво можем да направим, за да сведем до минимум потенциалното отрицателно въздействие на тези евристики върху нашите решения?

Експертите смятат, че самото осъзнаване на това как евристиките повлияват решенията ни, ни помага да избегнем вземането на лоши решения.

В случай на анкериращо пристрастие, изготвянето на редица възможни оценки може да помогне. Така че, ако купувате нова кола, измислете набор от разумни цени, вместо да се фокусирате върху средната стойност на конкретно превозно средство. Ако знаете, че новият SUV ще струва някъде между $ 27 000 и $ 32 000 за размера и характеристиките, които искате, тогава можете да вземете по-добро решение за това колко да предложите.

Често взимаме лоши решения заради неверни сравнения

Откъде знаем, че сме направили добра сделка с току-що закупения цифров таблет? Или че цената, която сме платили за литър мляко в хранителния магазин, е била справедлива? Сравнението е един от основните инструменти, които използваме, когато вземаме решения. Знаем каква е типичната цена на таблета или литър мляко, затова сравняваме офертите, за изберем възможно най-добрата цена. Присвояваме стойност въз основа на това как елементите се сравняват с други неща.

Но какво се случва, когато правим лоши сравнения? Или когато елементите, с които сравняваме опциите си, не са представителни или равни? Помислете за това например: докъде бихте стигнали, за да спестите $25?

Ако ви кажат, че можете да спестите $25 за артикул от $75, ако се отклоните с 15 минути от пътя си, вероятно ще го направите. Но бихте ли го направили, за да спестите $25 от $10 000? В повечето случаи хората са по-малко склонни да положат тези усилия при по-скъпа вещ. Защо? Двадесет и пет долара все още струват същата сума и в двата случая.

Това са слуачаите, в които ставаме жертва на грешно сравнение. Ние сравняваме сумата, която спестяваме, със сумата, която плащаме. Така $25 изглежда много по-голяма икономия, когато се сравнява с артикул от $75.

Когато вземаме решения, ние често правим бързи сравнения, без наистина да се замисляме за нашите реални възможности.

За да избегнем лоши решения, разчитането на логика и внимателното проучване на опциите често е по-важно от разчитането на първосигналната ни реакция.

Взимаме лоши решения, когато сме твърде оптимистични

Изненадващо, естественият оптимизъм често може да попречи на правилното вземане на решения. В едно проучване изследователят Тали Шарот пита участниците какъв според тях е шансът да се случат редица неприятни събития – неща като ограбване или неизлечима болест. След като субектите дават своите прогнози, изследователите им казват какви са действителните вероятности.

Когато на хората се каже, че рискът от нещо лошо да се случи е по-нисък от очаквания, често след това те коригират своите прогнози, за да съответстват на новата информация. Когато открият, че рискът от нещо лошо всъщност е много по-голям, отколкото са смятали, те просто игнорират информацията. Например човек прогнозира, че шансът да умре от пушене е само 5%. След това обаче му се казва, че реалният риск е по-близо до 25%. Човекът вероятно ще игнорира новата информация и ще се придържа към първоначалната си оценка.

Част от тази прекалено оптимистична перспектива произтича от естествената ни склонност да вярваме, че лошите неща се случват на другите. Когато чуем за нещо неприятно, случило се с друг човек, често търсим какво той е направил, за да причини проблема. Тази тенденция да обвиняваме жертвите ни предпазва от необходимостта да признаем, че сме също толкова податливи на трагедии, колкото всеки друг.

Шарот се позовава на това като пристрастие към оптимизма или нашата тенденция да надценяваме вероятността да изживеем добри събития, като същевременно подценяваме вероятността да изживеем лоши събития. Тя предполага, че това не е задължително въпрос на вяра, че нещата просто ще си дойдат на мястото. Вместо това е прекалена самоувереност в собствените ни способности да правим добри неща.

Какво влияние има в крайна сметка оптимизма върху решенията, които вземаме? Бидейки прекалено оптимистични относно собствените си способности и перспективи, е по-вероятно да вярваме, че нашите решения са най-добрите.

Експертите ни предупреждават, че пушенето, обездвижването или преяждането може да ни убие. Нашата пристрастност към оптимизма обаче ни кара да вярваме, че това убива други хора, а не нас. Така се стига до моментите, в които взимаме лоши решения и продължаваме с вредните поведения.