Ежедневно взимаме решения – както големи животоопределящи, така и малки тривиални избори. Какво искаме за закуска? По кое време да се срещнем с приятел за вечеря? В кой колеж да отидем? Колко деца искаме да имаме? Чували сме за стратегиите за вземане на решения, но какво представляват те и как биха могли да ни помогнат?
Понякога, срещайки нуждата от решение, може да се изкушим просто да хвърлим „ези-тура“ и да се оставим в ръцете на случайността. В повечето случаи обаче следваме определена стратегия или поредица от стратегии, за да стигнем до решение.
За много от относително незначителните решения, които взимаме всеки ден, хвърлянето на монета не би било толкова страшно. За някои от сложните и важни решения обаче вероятно ще инвестираме много време, проучвания, усилия и енергия, за да стигнем до правилното заключение.
И така, как точно работи този процес? Следват някои от основните стратегии за вземане на решения, които бихме могли да използваме.
Photo by Burst on Unsplash
Стратегиите за вземане на решения – единичният признак
При този подход основаваме решението си само на един признак. Например, представете си, че купувате сапун. Изправени сте пред голямо разнообразие от възможности в местния супермаркет. Така решавате да основавате решението си на цената и да закупите най-евтиния тип сапун на разположение. В този случай сте пренебрегнали други променливи (като аромат, марка, репутация и ефективност) и сте се съсредоточили само върху една функция.
Подходът с единичният показател може да бъде ефективен в ситуации, когато решението е относително просто и сме притиснати от времето. По принцип обаче това не е най-добрата стратегия при по-сложни избори.
Моделът на добавените характеристики
При този метод взимаме под внимание на всички важни характеристики, след което систематично оценяваме всяка опция. Този подход е по-добър при вземане на по-сложни решения.
Например, представете си, че се интересувате от закупуване на нова камера. Създавате списък с важните функции, които искате, след което оценявате всяка възможна опция в диапазона от -5 до +5.
Камерите с важни предимства, получават рейтинг до +5 за този фактор. Тези, с поповече минуси отколкото плюсове, могат да получат рейтинг -5. След като разгледаме всяка опция, можем да съберем резултатите, за да определим кой вариант сме оценили най-високо.
Моделът на адитивните функции може да бъде чудесен начин да се определи най-добрият вариант за разнообразни избори. Както можете да си представите обаче, това е доста времеемко и не е най-добрата опция, ако сме притиснати от времето.
Елиминиране по аспекти
Моделът за елиминиране по аспекти е предложен за пръв път от психолога Амос Тверски през 1972 г. При този подход оценяваме всеки вариант по една характеристика в даден момент, като започнем с тази, която смятаме за най-важна. Когато елементът не отговаря на установените от нас критерии, просто го зачеркваме от списъка си с опции. Така списъкът с възможни избори става все по-малък и по-малък, докато накрая остане само една алтернатива.
Вземане на решение
Предишните три процеса се използват в случаите, когато решенията са относително ясни, но какво ако има риск, неяснота или несигурност?
Например, представете си, че закъснявате за урока по психология.
Ако шофирате над ограничението на скоростта, за да стигнете навреме, рискувате да получите акт за превишена скорост. Ако спазвате ограничението на скоростта, рискувате да закъснеете и евентуално да загубите точки, ако сте пропуснали изпит или тест. В този случай трябва да прецените възможността да закъснеете за срещата си спрямо вероятността да получите глоба за превишена скорост.
Когато правят избор в такава ситуация, хората са често използват две различни стратегии за вземане на решения: евристична наличност и евристична представителност. Не забравяйте, че евристиката е мисловен пряк път, който позволява на хората да правят бързи избори и преценки.
1. Евристика на наличността
Когато се опитваме да определим колко вероятно е нещо, ние често основаваме оценката си на това доколко си спомняме подобни събития в миналото. Например, ако се опитваме да определим дали трябва да шофираме над ограничението и рискувате глоба, може да си припомним колко пъти сме виждали полицаи на определения участък от пътя.
Ако не можем веднага да се сетим за каквито и да било примери, може да продължим и да рискуваме, тъй като евристиката на наличността ни е посочила това решени. Чрез нея сме стигнали до извода, че малко хора биват спирани за превишена скорост по този конкретен маршрут. Ако можем да се сетим за многобройни примери, вероятно ще предпочетем да заложим на сигурно и да шофирате в рамките на ограничението.
2. Евристика на представителността
Този мисловен пряк път включва сравняване на текущата ситуация с прототип на конкретно събитие или поведение. Например, когато се опитваме да определим дали трябва да ускорите, за да стигнем навреме, можем да си представим нашата визия за човек, който най-вероятно ще получи глоба за превишена скорост.
Ако вашият прототип е на небрежен тийнейджър, който кара спортна кола род, а вие сте бизнесдама управляваща седан, може да прецените, че вероятността за фиш е доста ниска.
Заключение за стратегиите за вземане на решения
Процесът на вземане на решения може да бъде както прост (произволно избиране на наличните ни опции), така и сложен (систематично оценяване на различни аспекти на съществуващия избор). Стратегиите за вземане на решения, които използваме, зависят от различни фактори. Включително колко време имаме да направим този избор, цялостната сложност на решението и количеството неяснота, което включва.