Ако се чудите дали сте перфекционист, то има голям шанс да сте, поне в някаква степен. И за да сме откровени, най-вероятно сте инвестирали усилия, за да бъдете такъв, водени от положителното звучене на думата „перфектно“. Та кой не би искал да бъде перфектен, вместо само добър?
Важно е да се образоваме за това какво представлява перфекционизма и защо се разглежда като нещо лошо. Проблемът с перфекционизма е, че тези хора постигат реално по-малко, а се стресират много повече от останалите. Това е и причината да разберем дали притежаваме такива черти и какво да правим с тях.
Постигането на целта „перфектен“ или „най-добър“ е огромно предизвикателство. Тези личности имат доста сходства с успешните хора, но и някои ключови разлики които са много важни, тъй като перфекционистите изпитват повече стрес.
Това носи в пъти повече стрес за сметка на реално по-ниски резултати.
Photo by 41330 from Pixabay
Мислене от типа „Всичко или нищо“
Перфекционистите, като хора на постиженията, са склонни да си поставят много високи цели и да работят усилено за тях. Въпреки това, постигащите реални успехи, биха били доволни да се справят чудесно, да постигнат желаното (или нещо близко), дори най-високата им цел да не е изпълнена на 100%. Перфекционистите обаче не биха приели нищо по-малко от, разбира се, съвършенството. „Почти перфектно“ се смята за провал.
Критичността на един перфекционист
Перфекционистите са далеч по-критични към себе си и към другите, отколкото другите успешни хора. Докато успелите се гордеят с постиженията си и подкрепят другите, един перфекционист винаги забелязва и най-дребния недостатък. Дори малките грешки и несъвършенства в работата, в себе си, както и в другите. Вторачва се в тези недостатъци и не вижда нищо друго. Това го прави по-осъдителен и суров при „провал“ – както към себе си, така и към другите.
„Натиск“ или „Теглене“
Успешните биват теглени към своите цели от желанието да ги постигнат и са доволни от всяка стъпка в правилната посока. Перфекционистите, от друга страна, са тласкани от страх, че може да не постигнат целта и всичко под „идеално“, приемат за провал.
Нереалистичните стандарти
За съжаление целите на един перфекционист не винаги са разумни. Успешните хора си поставят високи цели, като биха си доставили удоволствието дори леко да ги задминат, след като ги постигнат. Перфекционистите често поставят първоначалните си цели твърде високо над реалните си възможности.
Успешните личности са не само по-щастливи, но и по-успяващи от перфекционистите в преследването на целите си.
Съсредоточаване върху резултата
Успешните се наслаждават на процеса на преследване на дадена цел, понякога дори повече, от реалното ѝ достигане. Обратно – перфекционистите виждат само и единствено целта пред себе си. Те са толкова обсебени от постигането ѝ и избягването на страшния провал, че не могат да изпитат никакво удоволствие от самия градивен процес и стремежа напред.
Депресиране от непостигнатите цели
Перфекционистите са много по-малко щастливи и спокойни от останалите успяващи хора. Другите са в състояние сравнително лесно да се отърсят от разочарование. Един перфекционист затъва много дълбоко в негативни чувства и отчаяние, когато високите му очаквания не се покрият.
Страх от провал
Перфекционистите се страхуват от неуспеха в пъти повече от успешните хора. Те си поставят толкова високи цели и биват толкова разочаровани от всичко не перфектно, че „провалът“ се превръща в ужасяваща перспектива. И тъй като всяко несъвършенството се разглежда като поражение, понякога отлагат нещата до безкрай.
Отлагането
Изглежда парадоксално, че перфекционистите са склонни към отлагане, нали? Тази черта е в ущърб на производителността и изглежда нелогично, но те обикновено вървят ръка за ръка. Това е така, защото, опасявайки се от провал, те толкова се страхуват да не направят нещо несъвършено, че в крайна сметка се демотивират и не правят нищо изобщо.
Отлагането води до още по-силно усещане за неуспех и се завърта един порочен и парализиращ цикъл.
Отбранителност
Тъй като да се представи не съвсем перфектно, е толкова болезнено и страшно за един перфекционист, той обикновено приема конструктивната критика твърде отбранително. Докато успешните хора могат извлекат ценна информация от нея, която да им помогне за бъдещото представяне, перфекционистът ще я отрече.
Ниското самочувствие
Хората с високи постижения имат високо себеуважение, което не е така при перфекционистите. Те са много самокритични и нещастни и страдат от ниско самочувствие. Често са самотни или самоизолирани, тъй като тяхната критична природа и твърдост могат да отблъснат останалите. Което води до още по-ниска самооценка.
Какво можете да направите ако сте перфекционист?
Ако видите някои от тези черти в себе си, не се отчайвайте. Признаването, че е необходима промяна, е най-важната първа стъпка към създаването на един по-лек характер. За един перфекционист е огромен напредък постигането на вътрешен мир. Истинския успех, който идва при преодоляването на перфекционизма и разбирането, че „почти перфектно“ също е много добре свършена работа.