Хиперактивност с дефицит на вниманието

Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADD или ADHD-Pl) е сложно невроразвиващо се поведенческо разстройство, което може да се изразява в невнимание или хиперактивност, според наръчника на Американската психиатрична асоциация. Симптомите варират и понякога са трудни за разпознаване, като включват липса на фокус или постоянно внимание, което влияе на успеха на детето в училище, както и взаимоотношенията му.

Много от тях могат да се наблюдават при всички деца. Така че, за да постави диагнозата, лекарят ще трябва да оцени детето по няколко критерия.

ADHD обикновено се диагностицира, когато децата са тийнейджъри, като средната възраст е 7 години. По-големите деца, проявяващи симптоми, също може да имат ADHD, но обикновено те проявяват доста по-сложни симптоми в по-ранна възраст.

Признаци при хиперактивност с дефицит на вниманието

• Егоистично поведение. Много чест признак е неспособността да се признаят нуждите и желанията на други хора. Това води или до прекъсване на говорещия, или до проблеми с изчакването на своя ред.

• Прекъсване. Самоориентираното поведение кара детето да прекъсва другите или се самопоканва в разговорите и игрите им.

• Проблем с изчакване на реда. Тези деца трудно изчакват своя ред по време на игра или занимания в училище.

• Емоционални сътресения. Това дете вероятно има проблеми с контрола на емоциите и изблици на гняв по всяко време.

• Неспокойствие. Често не могат да седят неподвижно. Те непрекъснато тичат наоколо, а когато са принудени да седнат, се въртят или клатушкат на стола си.

• Проблеми с тихата игра. Свръхактивността затруднява децата да играят тихо и в спокойни занимания.

• Незавършени задачи. Дете с ADHD може да проявява интерес към много различни неща, но има проблеми с довършването им. Например, може да започне проект, но ще премине към нещо друго, което привлече интереса му, преди да завърши предишното.

• Липса на фокус. Такова дете има проблеми със съсредоточаването, дори когато някой му говори директно. Казва, че е чуло, но не може да повтори казаното.

• Избягване на задачи, изискващи продължителни умствени усилия. Същата липса на фокус кара детето да избягва дейности, изискващи дълготрайни умствени усилия. Например внимаване в час или направа на домашното.

• Грешки. Спазването на инструкции, изискващи планиране или изпълнение на поставен план, е проблем. Това води до небрежни грешки, което обаче не показва мързел или липса на интелигентност.

• Мечтане. Не винаги е дразнещото и шумно дете. То е също тихото и необщително дете, взиращо се в облаците, мечтаещо и игнориращо случващото се около него.

• Организиране. Вероятно среща трудности с проследяването на задачите и дейностите. Това води до проблеми в училище, тъй като му е трудно да приоритизира домашните, училищните проекти и другите задачи.

• Забравяне. Децата с ADHD забравят ежедневни дейности. Може да забравят домашните си задължения или да си напишат домашното. Те често да губят разни неща, например играчки.

• Симптоми в множество ситуации. Детето показва симптомите на състоянието си в повече от една обстановка. Например, ще покаже липса на фокус както в училище, така и у дома.

В заключение

Всяко дете в даден момент проявява някои от тези поведения. Мечтането, отнесеността и постоянните прекъсвания са често срещано детско поведение. Музикалната терапия, например, би могла да бъде приятна и полезна добавка в случая. Трябва обаче да се замислите ако:

• вашето дете редовно показва признаци на ADHD;
• това поведение се отразява на успеха му в училище и води до негативни взаимодействия с връстниците му;

Синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието е лечим. Ако вашето дете е с диагноза ADHD, прегледайте всички възможности за лечение, след което си определете среща с лекар или психолог, за да уточните най-добрия начин на действие.